СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ-ТРЕТА ЧАСТ

В света на духовното измерение движението се извършва във времето, но поради липсата на пространство е трудно да се създаде маршрут на самото движение. Няма точка А, поради тази причина липсва и точка Б. Тук пътуваш постоянно, но дори и да спреш не пристигаш никъде. Може да го експликирам по следният начин. Представете си, че вие сте една сфера, която се движи в друга сфера, но със същият диаметър. Така хем се движите, хем не напускате предела на пространството, защото вие сте самото пространство или пространството е голямо, колкото вие самите сте! Така стоят нещата тук. както и да е! 
   Започна втория ден от престоят на духовните асртоспиритисти. Декодиращата Фло стоеше спокойно до оранжерията Волф и тихо и спокойно си го заяждаше. За целта си бе взела едно парче памук, което бе нанизала на брошката си и с нея кротко пукаше доматите в оранжерията на Волф. А той също така мирно и тихо се отбраняваше, като поливаше Фло с мастика, която предварително бе наторил с радомирски пестициди. Крилатият безброй и лейди Гага правиха рецензия на енциклопедия Британика, а мастиленият Пани си беше сложил стихоплетната шапка и също така мирно и тихо си пишеше любовна лирика и от време на време проронваше по една мастилена сълза, която опръскваше всички, които поглеждаха към него. Общо взето бе малко скучничко. Добре, че Асита Тина от време на време запяваше някоя песен на Изпотин Маринов, та оранжерията да пощрака малко с пръсти и да удари калпака в обогатеният хумус на черноземната почва. Лейди Гага се затъжи от тези ритми и реши да потърси Скайп трансформатор, за да повика своята добра приятелка Ел Георгиенсон. Гага откри въпросното устройство, което тук не е трудно откриваемо, защото както ви казах вече всичко е на едно място. Просто трябва да помислиш за него и го откриваш. Изпляка един "message in a bottle", като използва бутилка от Феймъс Граус и повика Ел. На мига пред нея се трансформира една сърф дъска с руси къдрави коси, а до нея беше застана един турска резана карабина с пирографисан черен корсар на приклада.
-Ехоооо. Това е хел. Защо сме тук? На плажа на Гьокчеда к'во ни беше? Тъкмо се бяхме захванали със секс тренировки за олимпиадата по секс маратон в Лейк Плесид!-занегодува Ел.
-Ама Ел, мила приятелко. Домъчня ми за теб и реших да те чуя само. Не знаех, че ще се озовеш тук и ще секна ерекцията на карабината. Гледам нещо му се е отпуснал спусъка, та таман ще поотморите малко..-каза Гага.
В този момент заговори турската карабина:
-Ама тук много топре. Как хубаво и не сексуално тук. Ашкоусум! Мой карабин много изморен. Ел подмята карабин като прани гащи из легло. Тя шампион от минала олимпиада по креватна акробатика с капибари, но аз новобранец малко и не много топре.
   Ел хвана резаната карабина за мушката и му се закани:
-Абе ей! Не ми се прай на Тошко Африкански-антиакробата! Ще тренираш докато ти отмалеят тестисите! Така се става шампион. Лигльо такъв!
   В този момент Флореспейса, която продължаваш да пука доматчета в оранжерията се обърна с видимо заинтригуван вид и рече:
-Скъпа Ел! Сексът е спорт, но любовта е изкуството да правиш секс. Аз, като един истински декодер на думи и чувства, ще ти кажа, че тази карабина иска любов. Иска много любов. Трябва и ти да вземеш едно памуче като мен. Сетне да я разчастиш и с малко армейски лубрикант да излъскаш всичките й чаркове. Да вземеш един шомпул и да излъскаш цевта. После да му прогониш мерника и чак сетне джиджи-биджи. 
  Асита Тина сложи очилата си с висок диоптър, които бяха лупи като дъна от шампанско. На всяко едно кръгче на полегналата осмица по една лупа. Приближи се до златната медалистка от Калгари, погледна резаната карабина и рече:
-На тоя карабиняк май му бие леко в лево! Направих някой изчисления. Опънах тангента, перпендикулярна на радиуса на цевта му и изчислих, че има кривина, която би довела до отклонение в ляво. 18 сантиметра на 150 метра. Но не е фатално! Корекцията може да се зададе от мерните прибори и разстоянието между мерника и мушката.
-Еми така са резните карабини. От кога се каня да напиша текст за Деян Икебанта със заглавие "От резане карабините ги боли"-сприхаво се обади Еми Пани-Аз за това не искам да си кръцна дебелата Берта!
-Еееееее........Минути за раеклама! Искаш ли да пуснем дакела по БТВ?-подигравателно се обади оранжерията, докато отпиваше от пестицидната мастика в пулверизатора, с която до преди малко пръскаше закачливо Фло.
   Ел се стъписа от толкова духовни капацитети на едно място и разтревожено рече:
-На моя резляк и така си му е добре. Плюс това много обича боб, който му действа като афродизяк. Като изпапка една тенджера и направо полита. И като се почнем с тренировките сме направо като Тузара и Кари Братшоу. А това дали говори за високо ниво на сексуална  интелигентност и високо ниво на тестостерон при моя турски партньор? Или е просто газов ефект от разграждането на скорбялата в бобените култури?
-Да Ел! Това е култура. Но е култура на хранене първо и после на всичко останало. Те в Турция колко води сменят на боба по време на варенето?-попита лейди Гага.
  Карабината се включи в разговора с кратък отговор:
-Не сменя вода. Така не топре, ако сменя вода. Аз сърфист, аз не машина за джиджи-биджи. Изпуква тенджера с боб и яха сърф. После лети като ракета по вълни.
Улисани в дискусията за "Сексът и Инстамбул", духовните пътешественици не забелязаха, че е дошло време за ежедневната процедура по откриване на блуждаещи души. В тази процедура се изключваха от енергията на аватарите си и се телепортираха във физическия свят, като там търсеха загубени души, на които трябваше да помогнат. Така към великолепната петорка се присъедини и русокосият сърф-Ел Георгиенсон, която даде нов колорит на групата, вписвайки се чудесно в седмото измерение и внасяйки малко естрогенност и натуралитет в Бид Спирит Брадър.

СПРАВООЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ-ВТОРА ЧАСТ

След като великолепната петорка в новите си душевни аватари се събра в паралелният свят на душевното измерение, се захванаха с възложената им мисия. Заеха.... относително казано. Просто се отдадоха на духовния си живот, защото това беше всъщност мисията им. Нещо като душевен Биг Брадър и по-трудно сравнимо с духовен Сървайвър. По-трудно сравним казвам, защото на душата не и трябват нито белтъчини, нито въглехидрати, да не говорим за мазнини. Тук дори Беар Грилс не би могъл да ни покаже някой мурафет, с който да оцелеем на предела. Макар че и в реалния свят от седем милиарда население, от техниките му за оцеляване се възползват едва пет човека годишно, но всички го гледат с идеята да се спасяват, ако им се наложи. А никой почти не мисли как да спаси душата си, макар че тя всъщност е истински важния 21 грамов компонент в дарения ни живот. Както и да е. Отплеснах се от хумористичното в разказа. Та сбраха се те да си оцеляват и започнаха да се имплантират в този нов невидим свят.
   Бойс Волф си беше помъкнал оранжерията в някаква посока, която тук е неназоваема със земните измерения. Няма горе, няма долу, нито ляво и дясно. И изток и запад няма. Тук всичко е едно цяло, но въпреки това има движение. Та движеше се той и срещна една ритуална зала  със старомодна прическа на кок и много фиби около козирката на покрива й.
-Охоооо...ама и тук ли се женят хората? Пардон! Душите.-попита Бойс Волф
-О да! И тук се съчетават. Те и на земята се съчетават но в 99% с телата си. Сношават се и се съчетават с мисията да продължат живота на клетките си към вечността, но рядко съчетават душите си.-отвърна ритуалната зала с монотонния типичен обреден тон.
-Е добре де! Аз сега щом съм те срещнал, значи мога да направя един паралелен брак надявам се.
-Можеш! Но избраница нямаш.
-Имам бе! Искам крилатия тефтер или декодиращото устройство.-рече Волф
-Е да, ама не може. Трябва взаимство в душевното съчетание, а вие сте само приятели.
-Еми кой тогиз?-опулено и притеснено запита Волф, представяйки си самотното си необвързано съжителство тук сам със себе си.
- Има една душевна дама, която  ти е таман.
   В този момент от залата излезе един Бос Хос с осем литров двигател и рокерско яке и заговори:
-Къде си бе май Бойс? От кога те дирим по широкия бял душевен свят? Ела да те цунем и да започваме ритуала! Аз се казвам Мари Тормани.
  Речено сторено. Бойс Волф повика екипа си. За кумове избраха мастилницата с розовите очила и крилатия тефтер, а декодера с брошката и крилатият безброй бяха шаферки. Мощната Бос Хос булка навлече най-прекрасното си булчинско рокерско яке, а оранжерията се натъкми с народна носия от радомирския край -пищна и красива с пояс и две чифтета ракия в тях. Сватбата започна. Крилата осмица запя сватбения марш, докато умело придържаше рокерският кожен воал заедно с декодиращата Флореспейса. На Асита Тина от край време и се искаше да отпусне глас на Менделсон, като си бе измислила и текст по мелодията. И запя:
-Любовта е дар чудесен и въздишка и тъга. Вземи огин зАпалиме, от днес съм твоята жена. По цигарка да запалим в тоз прекрасен ден и мерака на юнака нека в хоро след туй да поведем.
  След скучното стандартно и монотонно бракосъчетание, което ритуалната зала се опита да изрецитира с трепет и патос (но пак не успя), дойде ред на словото на кумовете.Първа бе крилатият тефтер, която с медено камбанен глас заизбълва гладко неподготвено слово с почти божествен характер:
-В този свят, за който мнозина не подозират, че съществува,  е и тук, и там, и навсякъде, за който го открие. Това е света на истината, на голата истина. Тук никой не може да се скрие от себе си и от другите, защото душата му е гола и разкрита. Нека с Пани да нахлузим златните рингове на двете разголени душици, които днес се съчетаха в духовна хармония и взаимствен мироглед.
  Мастиленият Пани и тефтерената Гага пристъпиха към младоженците и поставиха брачните им халки. Гага нахлузи пръстена на оранжерията на металната тръба на входа му, а Пани забоде брачната халка на ауспуха на Бос Хоса.
-Ха наздраве сега!-се изцепи мощно и щастливо оранжерията-Нека пием от моята крушова амброзия и да му друснем едно радомирско право, па сетне и една софийска копаница за булката.
-Горчиво, горчиво!-започна Асита Тина-Горчиво вино снощи пих и глъъътка не остаааана, по устните ми щом гори целууууувката в душааааата.-изнесе леко пресипналия си глас крилатата осмица.
   Започнаха да купонясват. Мастилницата така се друсаше на радомирското, че след него всичко бе в лилаво. Много му напомняше на Горно Уйненската права копаница в такт четири четвърти. А крилатата осмица се бе напарфюмирала с "Еуфория" на Калвин Клайн и в еуфоричният си пристъп, такова радомирско врътна, че избуши една от вратите на ритуалната и спука найлона на оранжерията. Флореспейса се включи на виенският валс. Хорото не й подхождаше на диамантената брошка, но тихо си тактуваше с крак в такта на шопската копаница. На валса обаче бе във въхъра си. Носеше се леко, като перо в балната зала заедно с кума Пани и от време на време си натискаше ентъра, за да върне валса отново. Така премина първия ден на душевните експериментатори. Весело, прекрасно и сватбено.

СПРАВООЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ

В забързаното ежедневие малцина забелязват малките вълшебства на огромния, необятен свят, който ни заобикаля. И не само видимият свят. А и онзи, който е скрит в нас. Той е също необятен и има своите вълшебства. Ако попитаме някой доктор по медицина, той ще ни обясни, че всичко е физико-химични реакции, които се управляват от централната ни нервна система посредством жлезите ни за вътрешна секреция и отделяните от тях хормони. Еми да! Нали сме от плът и кръв. Създадени сме от същите елементи, които са в Менделеевата таблица. Всичко е създадено от тях. Но в нас има нещо различно. Имаме и душа. И ако за външните ни отличителни белези е виновно ДНК-то на мама и татко и баба и дядо, и техните мама и татко, и на тях техните и така до много отдавна, то душата ни е от Бога. Та тази приказка е за отличителните белези на душата. Ще се опитам да я направя смешна, защото така е по-забавно и ще използвам същите измислени персонажи. В профанизацията на сериозните теми винаги има нещо неестествено, защото смешното не би трябвало да е сериозно, но понякога поднесено по този начин има дори по-сериозен ефект.

     Великолепната петорка се готвеше за своя полет към паралелния свят на душата. Там до сега никой не бе ходил и те бяха много горди от факта, че са пионери, но същевременно изпитваха страх и неувереност. Да напуснеш тялото си не е толкова лесно и безопасно. Плюс това там щяха да се материализират в свой Аватар, който не знаеха, как ще изглежда, защото самата им душа щеше да избере своя вид. 

   Денят на полета дойде. Експериментът започна. Еми Пани запали своята трансформираща пура пръв (както Блейк от седморката пръв си нахлузва гривната за телепортация) и след няколко минути изчезна. След него дойде ред на лейди Гага. Тя  дръпна с отвращение от дебелата трансформационна Кохиба и след кратко кашляне се изпари. След нея Бойс Волв отпи от метаморфозната си мастика и дори преди да може да вдигне тост, изчезна. Сетне Флореспейса си дръпна от Кохиба слимс с намалено съдържание на психотропни вещества и отплава. Последна бе Асита Тина, която запали три трансформационни слимсчета (че от една нищо й нямаше) и изчезна към паралелния свят на душата. 

   Когато Лейди Гага пристигна в този свят, тя се огледа и забеляза, че там всъщност няма нищо. Защото имаше всичко. Толкова всичко, че не виждаш нищо съществено. Тогава до нея се доближи една мастилница с розови очила и я попита:

-Здравей! Ти трябва да си Лейди Гага. Така поне беше по програмата. Ти да си втора.

-Ми аз съм та! Кой да е? Ама аз какво съм?

-Е аз същото щях да попитам, защото аз се чувствам, като нещо пълно с мастило. Нещо ми клямбучка в корема и от време на време повръщам мастило.

-Ми ти си мастилница с розови очила. Странно изглеждаш. Ама аз, какво съм?

-Ти ли? Ти си някакъв тефтер с крила. Чакай да видя, каво пише! Тук пише: ДУМИ, ПРИЯТЕЛИ, ПОМАГАМ, ТРЪНЧЕ, ЛАТИНО ПАРТИ, АЗ НЕ СЪМ ОТ ЗЕМЯТА.

   В този момент до тях застана една огромна оранжерия с най-прекрасните домати на света и рече:

-Здравейте, тефтери крилати и мастилници очилати. Аз идвам с мир. Аз съм Бойс Волф. Нека името ми да не ви плаши! Наздраве! Мисля, че имам малко охлюви в оранжерията и съм скрил бутилка домашна крушовица, та може да си спретнем един душевен запой. Кой си го може, си го може навсякъде.

  След миг до тях се приближи една декодираща машина за сложен словоред, която бе наметната с манто на Прада и на бутона за ентър имаше малка кокетна брошка направена от Нигерийски диамант под формата на роза. С финес се доближи до тримата и ги попита:

- Здравейте, заразно усмихнати дни и не до там усмихнати нощи? Вие кои сте?

-Наздраве!- отвърна оранжерията.

-Ние сме миличка. Ние сме. То тук само ние си се разпознаваме, като във Фейсбук. Другото е толкова много, че тепърва трябва да го забелязваме.-любезно отговори крилатият тефтер.

  След миг до тях се трансформира една крилата обърната осмица, която си тананикаше нещо на испански и носеше кутия шоколадови бонбони и два билета за постановка с Асен Блатечки. Един за нея, един за Асен Блатечки. И рече:

-Елате тук да ви сметна колко сте! Я си вземете по един бонбон първо! Така. Добррррррре. Тук имаше 24 бонбона, сега има 20, значи сте четирима. Следователно това би трябвало да сте вие, но понеже не е много сигурно сега ще ви задам няколко въпроса. Първо към мастилницата. Колко блогъри са нужни, за да сменят една електрическа крушка?

-Двама! Единият да я смени, а другият да го провокира да я смени.-отговори мастилницата.

-Добрррррре! Ти си Пани. Сега към тефтера. Колко майки са нужни да извадят един трън?

-Интересен въпрос. Зависи колко са краката.-понечи да започне отговора си тефтера, но крилата осмица я прекъсна.

-Познах те, Гага. Ти си. И сега към оранжерията. Аз имам пресантимантни въпроси и съм си ги подредила по пресантиман. Имаме микровълнова печка. Имаме 10 охлюва. За сваряването им са нужни 8 минути. Колко минути са нужни за сваряването на 22 охлюва?

-Аз ги варя на котлон. А и мога да ти кажа отговора за микровелето без проблем. По две плюс 20%.

-Ти си! Момчето Вълк. Познах те. А сега към андронния колайдер или там каквото е с брожката.

Кажи добро утро!

-‎"За да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле. То е като да скочиш с парашут: нужна е височина.

За да полетиш, трябва да си готов да рискуваш. 
Ако не искаш, може би е по-добре да се примириш завинаги и да продължиш да ходиш." .. "Крилете са, за да летиш." 
Добро утро! .. Усмивки, въздух и простор.. :) :)

-Еееееее....събрахме се! Това е Флореспейса.

  

   

    

ПАНЕВРИТМИЯ СРЕЩУ КРИЗАТА

Двете млади надежди на безработицата, Еми Пани и Флореспейса Кириакис, били много изнервени от финансовата криза, моралният срив на обществото и духовният запек на съгражданите им. За това решили да си направят симпозиум, на който да измислят "Програма за действие при финансови кризи и духовна констипация". Мястото на симпозиума било Ъпър Дикс Вил, щата Кюстенджа, защото там двамата високо одухотворени безделници били по-близо до звездите, от където се надявали да черпят всевишната енергия за просветлението си. Настанала вечерта, която тихо се спуснала по хребета от столетни борови масиви и луната избистрила изгряващия си тепсиоподобен силует. Обсипали звездите небесния свод, а Балканът запял хайдушките си песни. Флореспейса и Пани, седнали по турски на ливадата (500 години, са си 500 години) и там измежду кърлежите и  бабалюгите, запалили цигарите на мира. Пушели и мислели, пушели и милели. Понякога само пушели. И нищо не измисляли. Една нощна пеперуда Пауново око кацнала на рамото на Флореспейса и тя надала боен вик, след което единодушно решили, че така работата няма да стане и се нуждаят от подкрепения. На другата вечер на симпозиума пристигнали Бойс Волф от Радомир, Лейди Гага от Нимърда Нишава  и Асита Тина от Долни Лозен, която била младата надежда на полу-безработните финансисти. Поседнали пак на полянката, запалили си цигарките и пак започнали да мислят. Тук е мястото на което трябва да спомена, че Бойс Волф не пушил, той само пиел здраво, а Лейди Гага само свивала цигарки за отбора на пушачите. Та започнали да мислят по програмата и от време на време само си казвали наздраве, измежду дръпките и мислите. Минали часове в съзерцание на лунната светлина, която едвам мъждукала през пушека от техните мощни издишания. По едно време силен източен вятър разклатил боровата гора и наситения аромат на мащерка в комбинация с никотина, докарал безработните шамани до състояние на нирвана. Тогава Пани заговорил със зомбиран глас:
-Аз, Ханко от село Осеня, от стотната на багатур багаина Севар.-и замлъкнал опулен в луната.
-Говори! Май нещо май. Или?- казала Флореспейса, като ръчнала с една пръчка Пани по хълбока.
-Какво или? Ето го. Аспарух е тук. - ядосал се Пани.
-Аспарух ли? Тоя не съм го виждала от абитуриентската. - с прегракнал от песни глас казала Асита Тина.
-Не, не тоя! Аспарух бе! Ханът. - ядосал се Пани.
-Ааааа и аз съм бил на Боянското ханче. Там не пееше ли Малина? - обадил се Бойс Волф докато надигал сладко чашата си с мастичка.
-Аз пък съм била на Шатрата в Правец. Пукни се от яд!-дрезгаво се обадила Асита Тина.
-Абе ей! Нехранимайковци! Пани е в провидението в момента. Трансценденталните му чакри са навлезли дълбоко в етера на миналото и той е проводник на свръх енергията от зоната на свръх разума. Мълчете! Само смислени въпроси му задавайте! - накарала им се Лейди Гага с разбиране към феномена, на който присъства.
-Къде пее Малина сега? - посръбвайки попитал Бойс Волв.
-В Кошарите е при Коко. - бързо отговорил Пани.
-Учителят виждаш ли го? Бейнса Дуно там ли е? Или? А? Едва ли не! - попитала Флореспейса.

-Тук е! Каза да си спретнем една паневритмия и да се хванем за ръце. - със същия дълбок глас, казал Пани.
Речено сторено. Нахлузили си пижамите те и заобикаляли в кръг, докато Асита Тина пеела песента на Йорданка Христова "Ще продължавам да пея". Така в транс се въртяли близо час, когато Пани казал:
-Време е за по цигарка.
-Това, кой го каза? Учителят ли? Или, кой там освен, хъмммм. А?-с треперещ от никотинова абстиненция глас попитала Флореспейса.
-Къв учител? - неразбиращо попитал вече пушещия Пани.
-Бейнса бе! Бейнса Дуно. - дърпайки страстно от току що запалената си цигарка, рекла Флореспейса.
-Ма тя и Малина е била в музикалното в Широка Лъка.-посръбвайки добавил Бойс Волв.
-И сега? Сега какво правим? Как борим кризата? Знаех си аз да попитам нещо математическо. - казала Асита Тина.
-Златното сечение. Златното сечение е тайната. Още Леонардо го доказа. Дан Браун за това написа "Шифърът на Леонардо" и не му пука сега за кризата. - добави Лейди Гага.
-Ама Аспарух ми каза всичко бе. Спокойно! - каза Пани.
Всички втренчено отправиха поглед към него и тръпнещо заочакваха отговора с опулени от превъзбуда очи.
-Няма криза! Той за това тук ни е заселил, за да си имаме всичко. А кризата сме си самите ние.

ДИАЛОГИЧНО

Студено ли е питаш.
Че е хладно казвам.
-С какво да те завия?
Загърни ме казвам.


А топло ли е питаш.
-Понякога е топло.
-Защо не го показваш?
-Защото ми е топло.


Добре ли съм ме питаш.
-Понякога дори прекрасно.
-Това как да го разбирам?
-Разбираш ме прекрасно.


Дали те искам питаш.
-Ми за мен е ясно.
-Но някак си отлиташ.
-Защото ми е ясно.


Имаме ли време питаш.
-То времето е наше.
-Със мен ли ще политаш?
-Инак, не е наше.


Дали е страшно питаш.
-Никак не е страшно.
-А кое те плаши?
-Да ми е безстрашно.

МЕДАЛИТЕ НА ЛЮБОВТА

Нови сцени ще запълват
тез старите напукани следи.
И в картината от чувства 
една любов доволна ще стои.


В прахта на времето съдбовно
ще вади истини наново.
И здраво стъпила във стремето,
ще жъне пламъкът отново.


Проверките достойно ще поемем.
За ветераните е нужна чест.
От любовта истините нека вземем.
У мен спокойно днеска влез.


Не е тъй вехта таз картина. 
И ние с теб сме твърде млади.
Всяка следваща година,
е път към нашите медали.

ИМПЕРАТИВНИ ПОЖЕЛАНИЯ

Изпрати сигнал!

Дори само помисли за мен.

Аз приемам

мислите от теб и нощ и ден.

Подай ръка!

Дори само си я протегни.

Аз ще я поема

с длан открита, както и преди.

Дари целувка!

Дори само притвори очи.

Аз докосвам с устни

и оставям в тебе огнени следи.

Разкрий ми истини!

Дори само дрехите от теб свали.

Аз те виждам

Изпивам жадно истината със очи.

Донеси ми нежност!

Дори само мислено ме погали.

Аз погалвам те в ответ

И с целувка запечатвам бъдещите дни.

ЧУВСТВА

Заспали са понякога
Навременно са будни
Разюздено желателни
Безропотни и трудни


Възмездени  във времето
И страстни са прочувствено
Безумни са във липсата
Изпиващи са умствено


Скорости възбудени
Бавни осезания
Погледи възлюбени
Разкрити упования


Устреми повратни
Безвременни явления
Целуващо стократни
И малки нощни бдения


Желания всевишни
Прекрасни пожелания
Крайности първични
От Бог познати знания


Завършено създание
От две частици длъжни
Очаквано признание
За съдбовно нужни

19 МИНУТИ САМОТА

19 минути са ми вече самота
броя си дните по минути
Всяка хилядна без теб броя
и взимам вече мерки крути.


19 минути, щом те няма.
съзнанието аз ще си изключвам.
На стенд бай тихо ще си дремя.
И щом те зърна ще се включвам.


19 минути съм самотен,
когато ти не си със мен.
Но радвам се, че те усещам.
Аз във теб и ти у мен.


19 минути с теб обаче
са ми като миг тъй бърз
Бих спрял времето тогава

и безкраят в таз околовръст.

КОГАТО ТРЪГНАХ ДА Я ТЪРСЯ

Тръгнах да я търся. Нея! Тази истинската и съкровената. Мечтаната, бленуваната и желаната. Това разбира се, се оказа не лека задача. Къде да я търся? Как да я намеря? Реших да се подготвя за целта и да започна издирването й. Взех си компас, който да показва посоката, в която да я диря. Взех и барометър, за да мога, когато я срещна да измеря налягането на усещанията. По същата причина взех и манометър за измерване на компресията й. Набавих си и дрегер, за да я проверя за опиянение. Взех си лакмус, за да изследвам чистотата й, а така също и хапчета срещу апатия, за да не рухна психически, ако търсенето продължи по-дълго. Взех и тестер, който да отчете радио-честотния фонд около нея, както и  аурата й. Взех си апарат за кръвно налягане, за да контролирам хипертонията, ако ми повлияе твърде силно, когато я срещна. Взех си и парашут. Кой знае колко от високо мога да падна по пътя? Помъкнах и пътната карта на желанията си, както и последния си звезден хороскоп. И плавници и шнорхел (за всеки случай). Взех и храна за из път - Робърт Бърнс в оригинал и тръгнах да я диря. Търсих я навсякъде в посоката на компаса ми. Ходих, бродих, претърсвах, рових се къде ли не. Но не я откривах. Много време я търсих, а тя не се появяваше. Изморих се накрая и се спрях. Но понеже не бях приключил мисията си, а такива мисии, не се приключват току-тъй, реших да погледна и у себе си. И о чудо! Ми тя била тук! Стояла си е винаги у мен, а аз я търсих извън. Ми да! Намерих я. Сега вече я имам и мога да раздавам от нея.