сряда, 28 ноември 2012 г.

СЪДЪРЖАНИЯ

Ако ме боли от теб, далеч ме дръж,
докосването би ме наранило
Името ти даже е твърде остър нож,
на нежността ти острието съхранило

Ако пък съвсем останеш незначима,
появявай се, за да не те забравя
Като истинска лъжа неизлечима,

като зараснала дълбока рана

Ако пък някога забравя, че си важна,
убий ме, моля, и изкопай ми гроб
И за епитафия надгробна погрижи се
"умря, но пък умря за теб.......ЛЮБОВ"

сряда, 21 ноември 2012 г.

КЛЕЙМОТО НА ПАЛАЧА

Като вързани ръце на зъл тиранин,
напират мисли стиснати в юмрук.
Позеленели са жълтите паважи,
на екстровертния параден площад.
Заключени са драгоценните ключета
от трезорите на спомените,
в ръждясалия от вялости кафез.
Сенки на нежни палачи се промъкват
в здрача, със сатъри нажежени до клеймо.
Приказките за Пепеляшки се изпепелиха
и превърнаха в сапунен сериал.
Биг Брадар гледа със 766 очи,
а писателската криза страда от безримен синдром.
Сърцата се бронираха в убежищата си,
изстинали до абсолютната нула по Келвин...

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

КРЪГОВРАТ

Живот, спомени, мигове, отблясъци,
пробуждане, катастрофи, сънища, крясъци

Дубарова, Яворов, Пушкин, Есенин
светлини, тунели, ангели, тленни

Вяра, надежда, любов, оцеляване,
орисия, пътеки, взимане, даване

Мъгли, пустини, антарктика, зима,
пролет, лято, есен и................рима

сряда, 14 ноември 2012 г.

СЛЕД КАТО ТАЙФУНЪТ ОТМИНА

Отново мина снежният тайфун
и заличи асфалтовите пътища
Сега пътеки трудни ще проправяме
и ще гадаеме светът по сънища

Тъкмо бяхме съградили смисъла
и открили ласкава надежда
А сега, той мина изведнъж,
живот....разпилян, като кълбо от прежда

Изгубени отново във посоката
и оплетени във спомени
Ще търсиме на друг прегръдката
все по-пораснали и все по-малко молещи

Ще поглеждаме отново към звездите,
макар затрупани във преспи бяли
И ще търсиме лъчите топлещи,
макар и малко вече закъсняли

ГОЛЯМОТО ИМАНЕ НА НЯМАНЕ

Няма утре, няма и днес
Няма повратност, нито захлас
Има пороци, има прогрес
Има развратност, даже без глас

Няма усърдие, няма разкрития,
Няма раздумка на мили очи
Има предсърдия с инфарктни открития
и под сурдинка болни вини

Няма загриженост, няма неволи
Няма любов и няма човек
Има бегрижност фалшива и гола,
със тъжен надслов над празен ковчег

ЦВЕТЯ НА ДАНСИГА

Тя се събуди,
но тя беше будна

Тя потанцува,
но тя не бе блудна

Тя се раздаде,
но пак беше цяла

Тя се отказа,
но оказа се зряла

Тя уж напусна,
но остана за винаги

Тя не препуска,
ТЯ е вятъра стигайки

ЕДНО ПЛЮС ЕДНО Е РАВНО НА ЕДНО

Искам да ти кажа сбогом,
но няма как, защото теб те няма
Да се сбогуваме със теб е невъзможно, 
та ний не сме едно, а двама

Искам да ти пожелая утро свежо,
но няма как, защото ти не си със мен,
за тебе ще си мисля със надежда,
че щастлива си през целия си ден

Искам да ти кажа лека нощ,
но няма как, защото ти не си до мене
За тебе ще си мисля за разкош,
вечерта е тъй прекрасно време

ПОЩЕНСКА САКСИЯ ЗА ГЛУХОНЕМИ

Ти си твърде далече от мен,
а аз съм много отдава от теб
Изпратих цветя, незнайно къде
и дали не пристигна овеянал букет

Аз постепенно и бавно съм ням,
а ти решително и бързо си глуха
Писмата бездумни изпращам ти ТАМ,
но не знам, дали знаеш тази азбука

С думи не мога, нито със жест,
мислено само ти пращам хабер
Днешния дъжд приеми, като вест,
есента нека бъде наш куриер

ОТРИЦАНИЯ

Студено е, но не физически
Късно е, но не хронотопно
Просто Евтерпа е нейде лирическа,
а Ерато все ми звучи неохотно

Казват, че любовта и без огън гори,
но може би докато тлее прозаично
Звучи ми нелепо и смешно дори,
да се топлиш със студ, е нещо различно

СЪГЛАСНО УСТАВИТЕ НА БЕЗПЪТИЦАТА

Стихът ми носи се, кат песен,
а нощта ме завива със плач
В поредна есен унесен,
във страх от мощният здрач

Знам, че есента е такава,
в която тъгата владее
Знам, но изпитвам тревога
и чудя се, несамотата къде е

Къде са тез милите хора,
за които правих пътеки
Правих....., но вече не мога,
а и да мога, съвсем не са преки

НЕИСТИНИ ЗАПОЧВАЩИ С БУКВИЧКАТА (Л)

Знаех, когато лъган бях,
и когато сам се лъгах.........знаех
Но накрая всичко аз разбрах,
когато без дори да дойде, ми го каза

-Ала запомни, че съм лъжа
и по залез се стопявам във небето,
само спомен съм във твоята душа
и дълбока рана - някъде в сърцето...