ПИСМО ПО ПРЕЛЕТНИТЕ ПТИЦИ

Пуснах ти писмо по прелетните птици,
че гълъбите нещо са се свили
И пощите затвориха врати,
откакто ние с тебе сме унили

Зимата е малко недоволна,
оставихме я с тебе без писма
Кутията за поща ми е болна
и около нея няма пърхащи крила

Но знам, че пощата е в мене,
и всяка мисъл е крило
За топлината няма време,
студът е временно тегло

ПРЕДКОЛЕДНО

Изтъркули се и таз година,
във своят четирисезонен оборот
Друга иде, старата отмина,
земята следва своят вечен ход

Със пълни чаши и сурвачка,
грее на елхичката звезда
За берекет с наздравица юнашка
да пуснем Бог във нашата душа

Декември е студен, но не на Коледа
Рождеството носи своята следа
Доброта и обич следват божията воля,
на Бъдни вечер се случват чудеса

В ЛЮБОВТА НЯМА ВРАГОВЕ

На чувствата в най-хубавият час,
когато любовта ни ще прелива
Ще схлупя клепки във захлас,
ще те целуна и ще си отида

Грешен съм, защото те почуствах
и още повече, когато те желах
Невярно е, когато те допуснах,

във този филм и двамата сме в грях

Как да потвърждавам тази притча,
че войнът и сам бил войн
Щом любовта не е война за трима,
а дружба е.... за двама и с устои

На чуствата във този хубав миг,
преди прозорцът да ни огрее
Ще спусна щорите навред,
оставяйки мирът у теб да зрее

Ще те докосна тъжно на разсъмване,
а ти ще бъдеш топла и добра,
Ще се усмихнеме за сбогом без послъгване,
със тъжен поглед и бъдеща тъга

Ще те целуна, то е ясно, че иначе не мога,
ще ти оставя мирис на тамян
За теб, не искам аз да съм тревога,
за туй и не мисли за мен със блян

БЕЗУМНИ БЕЗСЪНИЦИ

Среднощните къртачи на душата
нахлуха в нейната тъма
Останала сиротно единока,
потънала във своята тъга

Без нощница е сърдечната машина
и с тътен гръмко сее нощен смут
Безумците в главата са дузина,

а щастливците спокойно нейде спят

Среднощен крясък луд сега раздира,
душата блудна остала без пастир
Крилата вехнат, любовта загива,
с безкрайна светлина в безсънна шир

ГРАФОМАНИЯ СРЕЩУ ПЛАТОНИЧНОСТТА

Безумия от закъсняла страст
Подземията на душата ми са влажни
Очите ми горят без сласт
За щастието само ти и аз сме важни

Получих колет със прегръдки от тебе,
едвам го отворих, беше препълнен
Изпих ги със шепи, но света е нелеп,

та аз дори не мога днес да те зърна

Сега ме сърби малко под сърцето,
за това се чешам с графомания
А любовта платоническа е там където,
няма прегръдки, а само желания

ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ ОТ КОД 1000

Ще ме простите моля,
за объркания хронотоп,
но сам великий Цолов каза,
МИШОЦИИИ..., иде пак потоп

Застанал бе привично гордо,
на свойта кула в Парчелон
Извади мечът си и рече:

-Мишоци, аз съм Аполон!

И с величествен замах
запрати мълнии и гръм
Всичко стана пух и прах,
като в библейски страшен сън

- Грабвайте дървата!
Цолов се изкряска,
но дървари мръсни,
ги гепиха завчаска

Ядоса се Цоларис
и впрегна божи сили
Полвинка водка пийна
и крадците той натири

Справедлив и страшен,
от свойта кула гледа,
в нозете му робини
и плебеи във сянка бледа

Във божи гняв ужасен,
хеликоптер прави,
а костите велики,
все остават здрави

"Изпрати на всички"
бутонът той притиска
и всяка е робиня,
и всяка си го иска

Деветнайсет мечово,
е неговото жило
Пори ги кат пилци,
боцка ги кат шило...

Пристъпи Ужасни,
за деветнайсти път
гъсти орди женски лазят,
мъжете им ревът

"Любим те, желим те"
македонка стене,
пред гащите юнашки,
свалени до колене

НЕ МОЖЕЕЕЕЕ.......
се провикна господ Парчелон,
аз съм Бог, велик съм,
и не слушам Цеца тук на моят трон

Слезни от раменете,
че ще видиш "Громе мой"
Парчелон е бесен,
май ще има бой

И днес йош на Парчевич,
щом буря захваща
Спомня за тоз Бог страшен
шуми и препраща

Славата му дивна,
като на нечовек
От жълто паве, на жълто паве
и от век на век............

https://www.facebook.com/photo.php?v=2410650712789&set=t.1432284579&type=3&theater

НОЩИ С ЦВЯТ НА КОФЕИН

Борбата на клепачите започна
Миглите тежат около тон
Смяната, обаче днес е нощна,
от сънища пропуснати със стон

Лутаща се мисълта заспива,
сънната артерия тупти
Физиономията даже ми е крива,

юмрук разтрива слепите очи

Мечтата се нарича сън спокоен,
с юрганче топло и матрак
Морфей стои хей тук отгоре
и за покой ми дава знак

Поредна доза кофеин,
но......със измъчен аромат
Огънче и малко дим..........
за залък сън изпитвам глад

БЕЗ ВЪПРОСИ

Ти живя ли непорочно?
Колко струва звездопада?
А прибираш ли се срочно?
Мислиш ли, че някой страда?

Колко пъти си живяла?
Къде умира любовта?
Остана ли след него цяла?

Голям ли е сега света?

Защитата нали не рухна?
Нали пределите са крайни?
Фалша ли ти е разтуха?
Разбра ли вече всички тайни?

Ти ли промени съдбата?
Тя ли тебе промени те?
Очакваш ли я тази дата?
А кой остави в теб следите?

Безумници дали познаваш?
Предишно беше ли добра?
Любов случайно ли раздаваш?
А той позна ли те сега?

Можеш ли да си далече?
Далечното дали гнети?
Разбра ли истината вече?
Ще си говорим ли на ти?

БЕЗСТРАШНА СИ, АЗ ЗНАМ

Плашат ли те моите целувки
горещи са и въглен в тях пламти
Знаеш, че не мога със преструвки,
или така го правя или си върви

Плашат ли те нежните ми мисли
Изправен съм на съд аз всеки път,
когато пожелавам да сме близки

Прекрасни чувства, но нека си вървят

Плаши ли те, че ще си отида,
за малко може би, а може би вовеки
И в сънищата само ще те виждам,
защото тъй не може да обича всеки