НОЩИ ПОД ЧАСОВНИКА

И тази вечер не е за заспиване
и дълго ще се луташ из въпросите
Дали сълзите болката попиват
и за обич трябва ли да просиме

Ще си повтаряш, че утрото е мъдро
и ще се молиш сън да те споходи
А в гърлото ще има нещо твърдо,
което към безсъние те води

И тази нощ е трудна за клепачите,
а спомена тежи, като олово
За минало далеч от настоящето,
и за обиди изречени без слово

Ще подпираш лицето си небръснато,
ще палиш пак цигара от цигарата,
а времето отдавна е отминало,
за да чакаш под часовника на гарата

В БЪРЛОГАТА НА КЪРТИЦАТА

Закостенели мозъци,
мисли намазани с олово
Движещи се плужеци, 
загубили и думи и слово

Настървени погледи,
пот, бездихания, нужди
Здрави на вид но болни,
близки на вид, но чужди

Бели пътеки без спомени,
бутилки на бара с дозатори
Танцуващи бъдещи помени
с богати на вид арендатори

Загубени в превода мисли,
казани в пъти на глас
Трудно намират се чисти,
думи лишени от сласт

Покорно линее душата,
тялото търси прогрес
Съдбата е явно не свята,
и тъпче неволния стрес

Шумно е, явно е шумно,
а слухът изнемогва едва
Да си жив е май неразумно,
макар и с надежда една

ТЯ Е ОГЪН ЖЕНА

Тя е огън жена! И пожари след себе си пали,
като сухи стърнища мъжете след нея горят
Тя е огън жена! За греховете си носи медали,
и лампази от много обезумели по нея сърца

Тя е огън жена! И демони носи в очите,
Медуза Горгона пред нея бледней 
Всеки дръзнал веднъж да я зърне,
вечно до гроб за нея копней

Тя е огън жена! И пари от нейната ласка,
като буря е, разгаряща горски пожар
Тя е огън жена! И в съня ти се връща със крясък,
като полюция бясна сред тлееща жар

Тя е огън жена! А любовта й е клада,
нежно стъкмена в балдахинов покой
Изгарящи съдници горящи с наслада,
тя не е твоя, но пожарът й........твой