В планината дълъг е деня,
съзерцанието дава сили
Имаш много време за мълчане,
шумните дървета са ти мили
Гората е зелена и красива,
хлад се носи нежно под дъбравите
Билките си с аромата изцеляват,
даряват с мир дори и здравите
Тревите тихо се спотайват,
под нощния залисан повей
През юли веч не пее славей,
но в тишината има звуци нови
Красиво е понякога незримото,
в тъмата само сенки бледи
Тъмното е тихо откроимо,
носещо с мълчание беседи
Осанката на хоризонта остър,
седи покварена от новата луна
А полунощ е само мостра,
за твоята изпълнена душа
Красив балкан, земя некръгла,
вечността облива хлорофила
Светът голям е щом е вътре,
и природата у теб се е вградила
Където слага точка миналото,започва път към настоящеИзмежду здравото и гнилото,намира своето изяществоИ силата си там открива,в хилядите грешни ходовеЗагуба се трудно скрива,живота е борба на половеСред безумия и пешки,намира пътя си победенРокадата щади от грешки,а царят едноходово е беденТуй, което предстои ще мине,времето е счупената стомнаМат за някой вечно предстои,на черно бялата дъска отровна
Е.П.
И вървя си по пътя безимен,
като сритан селски котак,
Взор вперил в земята си черна,
застанал покорно на другия праг
И вървя си непълен, но кръгъл,
като неузряла бледа луна
А пътя ми дъжд и смях до разлъка
и понякога даже малко дъга
И вървя си нагоре в здрач керемиден
през билото виждам хоризонта червен
Душата се кае, мисълта ми не плаче,
щом днес е нощ, то утре е ден
И вървя и не мисля, само рисувам,
думите бавно превръщат се в стих
Гората е шумна, шумът е бездомен,
опашка подвивам толкова тих
И вървя, като рало сред кална земя,
камъни срещам изписващи вежди
Светът е красив и носи тъга,
във нея са всичките мои надежди
Няма нощ и няма ден.
щом душата ти е гладна
Тялото е само тлен,
а тя за истини е жадна
Няма мир, но има его,
тя е крайна и пределна
И тук не може тя без него,
а то без дух пък е нефелно
Сглобени тука сме дошли,
от части две неразделими
Едната може и с трохи,
а другата се храни с рими
Едната знае глад и жажда,
другата ги знае също...
Но едната се надгражда,
за другата не е присъщо
И може би не е известно,
дали живеем след смъртта
Но, пък би било нечестно,
без раздяла със плътта
Да мълчиш понякога е ценно,
а от ляво иде всичко свято
Думите почиват ленно,
е...., нали все пак е лято
Да обичаш е блажено,
десен прав е във стената
Обичта ни е потребна,
е.......нали все пак е лято
Да пиеш с лед си е почтено,
светулка в шепите се мята
И честно, даже откровено,
навън е лято, да навън е лято
Звезди, тъма, треви, светулка,всичко е в един нюансА аз седя си сам без булкаи гледам в тъмното в захласГора, небе, листа и лишей,
ухае фино на тамян
А аз се люлям неизлишен,
макар на хладно без юрган
Божур, лале. омайно биле,
пил съм само две ракии
Щурецът на ухо ми свири,
пее ми-сипи си пий
Юли, свят, прекрасна вечер,
небето даже не тежи
Звездите блещят се насреща,
луната веч едвам мъжди
Поляна, било, бор, шишарка,
на мене ми е все едно
Държа в ръката си угарка,
лежа във младото сено
Изгрев, слънце, въздух, песен,
славей пее там далече
А аз във дрямка съм унесен,
ракията май свърши вече
