КЕЦОВЕ ПО ВРЕМЕ НА РАЗДЯЛА

Не се нуждаем от сълзи,
нито от мотив да се обичаме.
Тъгата силно ни вреди,
за здраве нека да потичаме!

Не се нуждаем и от ласка,
щом далечното гнети.
Понявга самотата стряска,
обуй се и след мен тръгни!

Не се нуждаем от въздишки,
те отминали са вече.
Затегни ги тез каишки,
давай, бягай с мен, човече!

Не се нуждаем от лъжи,
на кой му пука за морала?
Ставай, стига, не лежи,
върви на пред, бъди си цяла!

Не се нуждаем от разлъка,
тя при нас сама дойде
Забрави калабалъка!
Как си ти?-Нали добре?

Не се нуждаем и от слово,
думите сега вредят.
Раздялата е кат олово,
но мислите ще ни следят!

ИЗГУБЕНИ С БИЛЕТИ

Полунощ е, късно е, навън вали,
сякаш някой е разцепил с нож небето
А с теб на нашта гара сме сами,
и чувстваме се празни общо взето

На сърцето си във вътрешния джоб,
прибрах на любовта ни два билета
Уж щяхме да сме заедно до гроб,
но загубихме ги в участта си клета

Тихи сме, седим във тъмнината,
аз до теб, а ти почти със мен
Да мине през стрелочника вината,
очакваме тъй дълго този ден

Самотно, заедно и необятно,
като време, като сън, като луна
Двама с теб на нулата сме кратно
няма ни.....ни вчера, ни сега

Тъмно е, така ни се полага,
щом чувствата ни губят светлината
Любовта отлага, но не чака,
а влакът продължава през мъглата