Отъпкани пътеки и познати гари,
наченати отколе чувства стари
Запазени писма и снимки вехти
мастилени романтики, проекти
Повторения на неизпълнени желания,
мили думи, усмивки и признания
Затишия във заливи самотни
и ласки останали сиротни
Безпътни опования-търпение,
разочерования..........забвение
Сладки грешки гарнирани със болка
горчива обич от любима стара ролка
Спомените свършиха спонтанно,
не помня даже дали съм те познавал
Бързо стана и някак си е странно,
че толкова надежи съм раздавал
И времето сега е някак друго,
спокойно е и толкова различно,
а миналото ми е във услугаи
любовта към мен не е безлична
А спомените някъде изчезнаха,
загубих ли ги или ми ги взеха?
Потънаха в забвение във бездната
с безпаметно любовната утеха
Щом онемеят милите думи
и словата от вялост униват
Щом безразлични са вече очите
то чувствата вехнат и сетне загиват
Щом ръцете не търсят ръката,
а мислите някъде другаде скитат
То огъня стихва залят от водата,
и любовта бавно от нас си отлита
Щом телефонът остава невдигнат
и невъзвръщенец е пощенския гълъб
то страстите тлеят и тъжно притихват,
а пътят назад става все по-дълъг
Щом няма трепет и пламенни срещи
и пулсът равнодушено страшен е вече,
то нежността на две гаснещи свещи
е любов догоряла и часът й изтече
Сънувах те онази нощ случайна,
приседнала на плажа в залез, като песен
Усмихната сред хоризонт безкраен
след кратко лято в късна знойна есен
Чертаеше по пясъка в прибоя
написа нещо, което бе за мен
Не го видях, остана тайна твоя,
морето го прибра и взе във плен.
Видях обаче първичката буква,
започваше със Л, така видях.
А с тази буква все едно ми щуква,
ЛЮБОВ ще е било.....сега разбрах
Пак ще се разминемслед много години,все по-апостериорно узрелии все по-безмислено нужни вече
И всяка милувка
назад ще ни връща,
все по-трудно
и все по-далече
Аз пак ще съм същия,
дори по-обречен,
а ти пак тъй красива,
а аз безстрашно съблечен.......
И пак ще те нямам
в епизод безконечен,
така нас съдбата
ни двама отвлече
