Не ме изгубвай някъде по пътя,
докато сърцето твое спи,
защото любовта е само малко сляпа
и днес не винаги започва от преди
Не ме съди за туй, че те желая
неподходящо и не навреме май!
Ако пък мислиш, че вече сме на края,
поне да те запомня шанс ми дай
Не ме търси във спомените стари,
аз всеки ден съм толкова различен
И знам.....не всичко сме си дали,
а и аз все още те обичам
Има лоши кучета
те хапят без предупреждение
Има подли кучета,
въртят опашка, а те хапят
Има жалки кучета,
лаейки предизвикват умиление
Има плахи кучета,
искат да ухапят, а подават лапа
Има блудни кучета,
те търсат кучка постоянно
Има нужни кучета,
те бранят стадото безпрекословно
Има верни кучета,
те стоят до входа стадно
Има нахакани кучета,
те втурват се и гледат гадно
Има кучета объркани,
те се скитат без посока
Има кучета в метрото,
те се движат със потока
Има кучета от раса,
има сиви помияри
Има кучета във НАСА
и палаши по разни скучни гари
Ако някой ден със тихи стъпки тръгна
и не обръщам се назад,
не е защото не искам пак да те прегърна,
а защото мен ме няма в твоя свят
Като през изпочупени керемиди,
ще проблясва спомена за теб
Разруших се и вече ми се свиди,
като на скитник-последен къшей хлеб
Ако през счупената порта влезеш,
ще видиш, колко съм добре сега
Приседнал, пушещ и невидим
и от самотата ни следа..........
А тази бодливата ограда,
ня я поставих зарад тебе там,
просто ме е страх да не избягам
излезна ли навън оставам сам
Ако под изтривалката намериш ключ,
то моля те, заключи ме ти от вън,
а после наметни ме с одеяло
и остани вовеки в моят вечен сън
септември 2010 г.
