СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 7

Беше шестия ден от късната пролетна седмица и беше задушница. Поради това Бойс Волф, се беше захванал да сготви заешко задушено със сос от червено вино. Първо, че беше задушница и трябваше да се задуши нещо и второ, че му се беше допило червено винце, а Флореспейса го беше заплашила, че ако го види да пие червено вино, ще му изпука всичките домати в оранжерията, но за готвене не бе споменала нищо. Поради същите подбуди Букле беше заклещила нейната любима карабина  в един ъгъл и го задушаваше с любовна акробатика. В този момент покрай въпросния ъгъл мина Еми Пани и съзря до тях една книжка. Взе книжката, но понеже тя беше подвързана с опаковки от Виагра, не можеше да види заглавието. Отвори на страницата с поставена отметка и там прочете следното: "За поза 49 е нужно партньора да постави левия си крак зад врата, докато обгръща кръста на партньорката си с десния. А дясната ръка, която е обвита около гърба й, стимулира ареолните й градинки, докато тя е поставила лявата си ръка под таза му и подпомага тласъците, до постигане на желания ефект"

-Ама че неудобно! И кой е всъщност желания ефект? Това ми мяза повече на изтезание, от колкото на опит за постигане на желан удоволствен ефект! -каза учудено мастилницата и хвърли един поглед на изпълнителите на акробатиния номер.

-Оооо...аркадаш. Мараба! Аз малко заклещен тук и не много топре. Булке, голем акробат, а аз малко слаб в кръст. Ще стане беля. Двадесет и девети прешлен нещо започна да причуква. Абе помощ бе, аркадаш. Помооооооощ!-провикна се карабината, докато Букле беше направила физиономия, като на току що пристигнала девица в райската градина на която за заслуги са и подарили вибратор. 

    Мастилницата, много искаше да помогне на карабината, но като видя белтъците в премижалия поглед на Букле и сърце не му даде да вземе мерки по освобождаването му. В този момент се появи лейди Гага. Поразгледа отблизо ситуацията, хвърли един поглед на книжката подвързана с опаковки от Виагра и рече:

-Любовта е прекрасно нещо.Но тя не рядко причинява страдания и мъки на обичащият. Понякога заради миг щастие, се налага да си изживеят хиляди неудобства. Любовта се крепи на  себеотдаване, всеотдайност, разбиране, съпричасност  и взаимни компромиси. Посредством собствената си любов, изучаваме и проумяваме себе си. Самата любов или липсата й, ни формира, като хора. Човекът е станал човек не само, защото е започнал да използва ръцете и умът си, като уред и оръжие за оцеляването си, а и защото е направил любовта част от душата си и я е отделил от инстинктите. Който го е страх от руси сърфове, да не ходи в морето!

-Оххххххххх......Карабинке, хайде сега 58-ма! Любима ми е.-каза Букле, която бе изпаднала в транс, но все още не бе отворила клепките си и не знаеше за присъствието на трети и четвърти лица, да не говорим за пети такива. Защото и Бойс Волф, хвърляше по едно око, докато си задушаваше заека.

-Ама Букле! Кадъно моя! Карабина, много обича Букле, но прешлен припуква, става изнемогва. Това нали любов, не спаринг? То и в спаринг, опонент дава почивка, че иначе партньори се спарват и не топре. Опасно за единица време, толкоз пламенна акробатика!-с треперещ и молещ глас промълви карабината.

   Изнвиделица с един калкулатор в ръце, се появи крилатата осмица, която веднага прецени ситуацията и зададе конкретните въпроси:

-От колко време сте в тази нелепа ситуация? Пардон-поза!

-От няма и минутка. Ама вие, какво правите тук? Това е вмешателство в личното ни пространство, на мен и карабинката. Нали карабинке, любима зллатна? Ти мой порив за акробатичен вятър, ти мой гимнастик прекрасен.-каза Букле, докато в същия момент, Флореспеса им светна с едно фенерче.

-Не минута! Аз млад, аз силен. Мой прешлен не рухва след минута. От около час, съм не карабина, а петролна сонда. Напред-назад, напред-назад.-измрънка карабината, като нежно галеше русите къдрици на Букле, с надеждата си, да я омилостиви.

     Крилата осмица, направи нужните изчисления и сподели резултата:

-Такаааа! Човешкото тяло, разполага с тридесет и три прешлена. Около десетина от тях, отговарят за смешните движения. При поза номер 49 и маса на русият сърф от 50 кг. върху прешлените на карабината се упражнява сила от 0.475 кило нютона при земна гравитация 9,80665 метра в секунда на втора степен. НО!!! Тъй като ние тук не тежим нищо, защото сме в свят в който гравитационните сили не съществуват и съответно не упражняват въздействие, смело мога да заявя, че карабината симулира умора. От друга страна, понеже тук съществуваме в безвремие и няма как да се установи продължителността на събитията, съм склонна да вярвам на Букле, която се е отдала на усещането и поради този факт, е изживяла случващото се, като миг. Добре изживените мигове, за това са мигове, независимо от тяхната продължителност. Познавам една приятелка, която след като замина за Танзания си намери доста надарен мъж там и все още не знае, как се казва въпросният мъж, защото няма време да го попита.

-А такааааааааа!-се обади Бойс Волф, докато фламбираше сладко киселият карамелен сос за задушеното с радомирски мискет и хвърляше закачлив сиерджийски поглед към карабината.

   Фло, отмести с аристократичен жест наметалото си, загаси фенерчето и добави:

-Ама тя и душата се изморавя. За нея може и да не действат физичните принципи, но многото е много, малкото е малко, а нищото е нищо навсякъде. Аз, като един аналитик и дешифровчик, ще спомена, че карабината е невинен или наравно виновен с избраницата си, защото вината между избралите се души, се разпределя по равно, тъй като те са две половинки на едно цяло. Ако той е виновен, значи и Буклето е виновна.

-Ама защо да съм виновна? Това е ХЕЛ. Аз само си тренирам за олимпиадата  по вселенска акробатика. Какво лошо съм направила? Ей, симулант такъв!-нацупено каза Буклето, докато нежно прегърна карабината, поемайки без апелационно, половината от вината си.

-Даааааа........остеоперозата и спондилатрозата са кофти работа.-рече Волф, добавяйки в задушеното пресна мащерка.-И мащрката много помага за изцеляването им, както и танина в червеното вино. А ешериекия коли, се лекува със шишеракия коли. Ама наздраве за споделената вина де! Икиндия време стана. В самоковско вече си бият жените и връщата амбалажа, а ние тук само дъра-бъра!

   Мастилницата, се взе своята чаша с мастило, намирайки повод да допълни липсващото си съдържание. И окрилен от не точно този повод добави:

-Еми да, наздраве! То не това е всъщност поводът на задушница. Виждате ли ей онези череши там, как вече раждат давайки плод? Това е! Така е и с душите ни. Дадено им е, за да дават. Това е празникът, в който отдаваме почитта си  "за душите", които вече са минали по пътя си. Всеки има вини и всеки ги изкупва някога, но една душа дава плод, когато остави доброта и чиста светлина след себе си. Колкото повече светлина оставиш по пътят си, толкова по-светло душата ти ще прбивава сред не изминалите въпросният път в спомените им. Колкото повече мир и светлина си посял, толкова повече мир и светлина ще пожънеш във всемира и вечността.
-Ама аз ви разбирам, но не виждам, какво общо има всичко това с моята тренировка по оргазмено право и споделянето на пълноценни изживявания с моята половинка. И понеже всички тук ми се правите на много умни, сега ще повикам моята приятелка Тедита Тани, която е изчела, де що е има  издадена и неиздадена литература по въпроса за споделеноста и допълването между хората. Плюс това до скоро имаше гадже антиакробат и знае всичко по темата. Тедитаааааа.......към он!-сприхаво каза Букле.
   В мигом се появи една библиотека с малка къщичка за йоркшир териерче на средният рафт и заговори:
-Здравейте вие блуждаещи рейнджъри. Драго ми е да ви видя! Понеже и аз не знам, как се озовах тук, а още по-малко знам, какво ще кажа, но усещам, че имам някакъв отговор на нечий въпрос, ще оставя кучнцето ми да се излае. Ако излае един път само, няма да отговоря, но ако излае два ще кажа, какво мисля.
   Малкото йорки се показа от къщичката си и излая два пъти, след което се прибра обратно. Лейди Гага си спомни за нейната кукувичка на руският и часовник в детството, до когото се допитваше дали да си изяде закуската и леко се разплака от умиление. Погледна си слабото тефтерено тяло и се досети, че каквото и да кажеше кукувичката, тя все не си изяждаше закуската. Така или иначе, човек сам си взима решенията и няма значение, кой ще му кука на главата. Носим си последствията от решенията, докато съвсем изкукаме. Тедита Тани, мушна една книжка, която държеше в ръцете си, на последният рафт и заговори:
- Душата е самостоятелна единица и самостоятелно отговаря за постъпките си, но всяка душа по време на пътя си в различните измерения, търси своята половинка. Моята приятелка Букле, сега просто прави тест за сходимост, макар, че всъщност тя не обича толкова акробатиката, просто от там е започнала да проверява. Половинките от едно цяло не са ключодържатели с разполовено сърчице. Те са си едно цяло, те са самият ключ  и рано или късно се намират. Намират се в хармонията и унисонът на споделеността си. Половинката, не е онова, което те допълва в допълнение, а онова което, след като откриеш се превръща в част от теб и с което споделяш въпросната пълнота. Коя е твоята половина, зависи от самият теб, защото тя споделя твоята половина. Ако някой е сам, е защото и неговата половинка е сама. Светът е пълен с изгубени и не намерени половинки. Откриването им, е както шанс, така и заслуга. Тъй като не съществува формула за откриваемост на сродни души и половинки, направо ще прибегна до заключителната част, като ви кажа, че кой, кавото търси, това ще намери.
   Буклето заръкопляска екзалтирано и ентусиазирано, като по този начин подтикна и останалите да го сторят. Ръкопляскаха, ръкопляскаха, а крилата осмица дори изсвири с пръсти от кеф. Волф отвори тенджерата със задушеното и силният му аромат сабра всички около оранжерията, а йоркито тихо и спокойно си спеше в къщичката.

-

-