СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 6

    След като обсъдиха интелекта при блондинките, душевните експериментатори се запътиха към  дървото на съмнението. То беше специално дърво, защото върху всеки, който застане под него се изсипваха различен брой листа. И в колкото повече на брой твои приятели се съмняваш, толкова повече листа се изсипват на главата ти. А когато се съмняваш в  любовта си, дървото започва да плаче с лепкави сълзи от смола. До самото дърво имаше табела, на която пишеше "Всеки има право да се съмнява във всеки и във всичко, но прекомерното съмнение убива чувствата на съмняващият се". Първа към дървото се запъти Фло, която с оглед на апостериореният си мироглед, се нуждаеше от конкретност и любопитството и бе взело връх, относно бъдещият брой на изпадалите след нея листа. Стигайки обаче до дървото и зачитайки се в табелата, загуби ентусиазъм и неловко се отдръпна казвайки:
-Мисля, че не обичам съмнението. Всъщност то руши повече от колкото помага. Нека някой друг опита!
   Към дървото пристъпи Еми Пани, който си мислеше за доверието и недоверието по принцип и още по-конкретно за липсата на вяра у хората, която много тежеше на душите им и удушаваше божестеният замисъл на сътворителя за тях самите. В пъти си беше задавал въпроса, какво кара хората да виждат лошото и с такава лекота да го приемат за даденост, а толкова рядко да виждат доброто и дори тогава да се съмняват в него. Застана до дървото и заговори:
-За мен няма съмнение за онова, което чувствам и следователно не мисля, че мога да нарека неприятелите си приятели и душевадеца си любим и за това бих застанал спокойно под дървото. Надали ще се отрони и един лист дори. Все пак имам една идейка. Защо да не застанем и шестимата, пък да видим! А?
   Речено-сторено! Застанаха под дървото наредени в кръг и се хванаха за ръце. Декодерът с брошката, до нея оранжерията, после русокосият сърф, а до нея крилатият безброй, сетне мастилницата и накрая между него и декодера застана крилатият тефтер. Тамън се наредиха и от дървото се отрони един лист. После още един. Всички загледаха нагоре и тъкмо се зарадваха, че толкова малко съмнение живее в душите им и от дървото закапаха листа. Едно по едно, едно по едно, но после листопадът се засили осезаемо, докато се превърна в дъжд от листа. След няколко минутки всичките бяха затрупани от шума и само върховете на аватарите им се виждаха. Докато се чудиха, каво става, от дървото се заизливаха обилно смолисти сълзи, които запечатаха купчината с листа и шесторката не можеше и да помръдне вече.
-А така! Е сега я овапцахме! Аз защо ли съм толкоз курназлия, да се набивам с вас под дървото? Мнителни мушмороци такива. Това не е заради мен. Аз пия, пея и зло не мисля. Кой ни докара до това жалко положение сега? Това, ако не е декодиращото, те па на! Тя за това декодира. Защото се съмнява.-заоплаква се оранжерията.
-Кой бре? Аз ли се съмнявам? Аз само разшифровам хорските съмнения, за да им помогна. И ако не млъкнеш, ще ти напукам всичките домати!-рече Фло.
-Ще ми напукаш дедовия! Виж, че не можем да помръднем от тук. Щяла да ми напука! Ха напукай! Аз едвам си извадих мастичката, за да пийна една цуцорка от мъка, а тя щяла да ми напука. Таратанци!-отчаяно каза Волф и посръбна от мастичката си за трагични поводи.
  На затрупаната мастилница и се подаваха само перото и розовите очила. Той си подуха леко и тикозно в мастилницата, поизплиска се и рече:
- В умението да бъдем сплотени, ще открием спасението. Именно доверието и обичта са онова, което сплотява. Именно вярата е онова, което ни отдалечава от зверовете и ни доближава да божественото. Тяхно е царството небесно. Блажени са верующите.
-Абе блажени! Вселената е математика и всичко останало са тинтири-минтири. Око да види, ръка да пипне. Аз така ги разбирам нещата. Нали ти дадох да прочетеш последната статия на Стивън Хокинг? Вселената е математика, химия и физика. Ние също - обади се гневно крилатата осмичка, докато нервно пърхаше с крилцата си, които се подаваха над купчината.
  Мастиленият Пани подуха пак тикозно и явно още по-нервно в мастилницата си, защото поразля толкова мастило, че около него листата полилавяха и заговори отново:
-Аз съм вярващ. Да приемем, че дори съм привърженик на гностицизмът, където вярата в познанието и науката дава своето обяснение, че светът е рационален и управляем, но не отхвърля божественото начало. Не богохулствай, че после вместо да дойдеш с нас в рая, ще трябва да се молим за теб на свети Петър да прави компромиси и да го корумпираме, като си дадем ореолите и станем обикновени портиери заради теб. И вместо да си пием амброзията и да си точим моабети и локуми, ние ще трябва ПАК да прислугваме.Чу ли?
-М А Т Е М А Т И К А!-тихо под мустак каза Асита Тина.
  На Букле и се подаде една къдричка над сърфа, направи си лимба от нея и рече:
-Глей са кво правим! Вие сте смотани. Нищо не разбирате от измъкване от сложни ситуаций. Ехооооооооо........Карабинкееееее........Резльоооооооооо......-запровиква се тя.
-Тук съм любов моя. Дойде ли време за следобедната сесия по клиторна стимулация?-каза карабината, докато си смазваше цевта с оръжейна смазка и шомпул.
-Абе тоа па! Стимулация! Аз само да се измъкна от тук, ще ти дам една стимулация. Измъкни ни от тук веднага!-заканително се обади Букле Чилик.
    Карабината се отдръпна назад и се прицели към купчината. От цевта ми излезна един кран със шест куки. Спусна куките и извади шестте живи съмнения от купчината. След като всички се поизтупаха от листата и почистиха смолата на недоверието от себе си, думата взе крилатият тефтер. Тя отвори на 99 страница, където беше благодарственото слово за измъкване от купчината на съмнението и зачете:
-Всеки има право да се съмнява във всеки и във всичко. Но съмнението гнети и погубва. Дори и сляпата вяра, понякога е по-добра от и от най-ясното съмнение. Нека не губим вярата, нека я щадим и пазим. Нека пазим и любимите си хора и им подаряваме добрината си. Благодарим ви, господин Карабина. Ние никога няма да забравим вашата помощ. - Гага затвори тефтера си и всички тихо се разотидоха на някъде във всичкото.