-Аз, Ханко от село Осеня, от стотната на багатур багаина Севар.-и замлъкнал опулен в луната.
-Говори! Май нещо май. Или?-каза Флореспейса, като ръчна с една пръчка Пани по хълбока.
-Какво или? Ето го! Аспарух е тук!-възкликна Пани, докато заемаше стойка "лотус".
-Аспарух ли? Тоя не съм го виждала от абитуриентската, когато с него и Маркизата изпяхме песните "Души, души, някой ме намуши" и "Нашата система 8-8-8" , каза Асита Тина.
-Е каква е тая система, бре? Това е хел! Няма такава система. В отбора има само дванадесет човека.-възкликна Буклето.
-Да бе да! А с дванадесет човека от резервната скамейка колко стават? Ние математиците играем и с резервите, защото когато смятаме нали казваме "и еди колко си наум" и след това ги прибавяме? И ние ги прибавяме и започваме играта.
-Не, не тоя! Кифли математически такива! Сега се сещам на какво ми прилича Асита Тина. На кифла осморка от училищната лафка ми прилича.-метафорично се изказа Пани.
-Така лиииии? А ти знаеш ли на какво ми приличаш? Приличаш ми на сутлияш с канела, когато ми говориш така!
-Е що пък сутлияш? Аз обичам сутлияш!
-Е да! Ама аз не мога да го понасям. За това! В осми клас получих уртикария от една такава скорбялна-холестеролна гадост.-нацупено отвърна Асита.
-Добре де, добре! Извинявай! Аз чисто асоциативно, аз много обичам осморки и макови кифли, така че не съм вложил нищо лошо в метафората си. Така или иначе не става въпрос за този Аспарух. За основателя на България. За Хана става въпрос.
-Ааааа и аз съм бил на Боянското ханче. Там не пееше ли Малина?-обади се Бойс Волф докато надигаше сладко чашката си.
-Аз пък съм била на Шатрата в Правец. Пукни се от яд!-дрезгаво се обади Асита Тина, докато все още пресмяташе каква оценка да сложи на Пани по десетобалната за обида.
-Абе ей! Нехранимайковци! Пани е в провидението в момента. Трансценденталните му чакри са навлезли дълбоко в етера на миналото и той е проводник на свръх енергията от зоната на свръх разума. Мълчете! Само смислени въпроси му задавайте!-накара им се Лейди Гага с разбиране към феномена, на който присъства.
-Къде пее Малина сега?-посръбвайки попита Бойс Волв.
-В Кошарите е при Коко.-бързо отговори Пани.
-Осем!-обади се Асита.
-Кошарите на номер осем ли бяха?-попита Волф.
-Не! Осем по скалата за обида му пиша на Пани.
-Е той нали обича кифли сега! Що така? Я изжабуркай и ти един гълток от тая ракийка и ще видиш колко е арно, когато си по-снизходителен към негативните оценки за шефовете.
-Оооооо...ама ти мазниш ли му се? Юда Искариотски такъв! Никой не може да ми вика кифла! Ако ще и златна кифла да е.
-Хе хеееееее!-възкликна Флореспейса.-И аз не обичам да ми викат кифла. Но ако евентуално се използва умалителното "кифличка", съм склонна да му отвърна на вместо със "свиня" с "прасчо".
-Хора, несериозни сте! За миг замълчете и оставете на провидението да ни озари и просветли! А дебата за прасетата и кифлите го оставете за сетне!-скара се Гага отново, след което настъпи мълчане.
-А учителя виждаш ли го? Бейнса Дуно там ли е? Или? А? Едва ли не!-попита Флореспейса.
-Говори! Май нещо май. Или?-каза Флореспейса, като ръчна с една пръчка Пани по хълбока.
-Какво или? Ето го! Аспарух е тук!-възкликна Пани, докато заемаше стойка "лотус".
-Аспарух ли? Тоя не съм го виждала от абитуриентската, когато с него и Маркизата изпяхме песните "Души, души, някой ме намуши" и "Нашата система 8-8-8" , каза Асита Тина.
-Е каква е тая система, бре? Това е хел! Няма такава система. В отбора има само дванадесет човека.-възкликна Буклето.
-Да бе да! А с дванадесет човека от резервната скамейка колко стават? Ние математиците играем и с резервите, защото когато смятаме нали казваме "и еди колко си наум" и след това ги прибавяме? И ние ги прибавяме и започваме играта.
-Не, не тоя! Кифли математически такива! Сега се сещам на какво ми прилича Асита Тина. На кифла осморка от училищната лафка ми прилича.-метафорично се изказа Пани.
-Така лиииии? А ти знаеш ли на какво ми приличаш? Приличаш ми на сутлияш с канела, когато ми говориш така!
-Е що пък сутлияш? Аз обичам сутлияш!
-Е да! Ама аз не мога да го понасям. За това! В осми клас получих уртикария от една такава скорбялна-холестеролна гадост.-нацупено отвърна Асита.
-Добре де, добре! Извинявай! Аз чисто асоциативно, аз много обичам осморки и макови кифли, така че не съм вложил нищо лошо в метафората си. Така или иначе не става въпрос за този Аспарух. За основателя на България. За Хана става въпрос.
-Ааааа и аз съм бил на Боянското ханче. Там не пееше ли Малина?-обади се Бойс Волф докато надигаше сладко чашката си.
-Аз пък съм била на Шатрата в Правец. Пукни се от яд!-дрезгаво се обади Асита Тина, докато все още пресмяташе каква оценка да сложи на Пани по десетобалната за обида.
-Абе ей! Нехранимайковци! Пани е в провидението в момента. Трансценденталните му чакри са навлезли дълбоко в етера на миналото и той е проводник на свръх енергията от зоната на свръх разума. Мълчете! Само смислени въпроси му задавайте!-накара им се Лейди Гага с разбиране към феномена, на който присъства.
-Къде пее Малина сега?-посръбвайки попита Бойс Волв.
-В Кошарите е при Коко.-бързо отговори Пани.
-Осем!-обади се Асита.
-Кошарите на номер осем ли бяха?-попита Волф.
-Не! Осем по скалата за обида му пиша на Пани.
-Е той нали обича кифли сега! Що така? Я изжабуркай и ти един гълток от тая ракийка и ще видиш колко е арно, когато си по-снизходителен към негативните оценки за шефовете.
-Оооооо...ама ти мазниш ли му се? Юда Искариотски такъв! Никой не може да ми вика кифла! Ако ще и златна кифла да е.
-Хе хеееееее!-възкликна Флореспейса.-И аз не обичам да ми викат кифла. Но ако евентуално се използва умалителното "кифличка", съм склонна да му отвърна на вместо със "свиня" с "прасчо".
-Хора, несериозни сте! За миг замълчете и оставете на провидението да ни озари и просветли! А дебата за прасетата и кифлите го оставете за сетне!-скара се Гага отново, след което настъпи мълчане.
-А учителя виждаш ли го? Бейнса Дуно там ли е? Или? А? Едва ли не!-попита Флореспейса.
-Тук е! Каза да си спретнем една паневритмия и да се хванем за ръце.-със същият дълбок и зомбиран глас каза Пани, който явно отново се бе концентирал в зоната на провидението.
Речено сторено. Нахлузиха си пижамите те и заобикаляха в кръг, докато Асита Тина пееше песента на Йорданка Христова "Ще продължавам да пея". Така в транс се въртяха близо час, когато Пани каза:
-Време е за равносметка на фактите и преоценка на бъдещото ни поведение.
-Това кой го каза? Учителят ли? Или, кой там освен, хъмммм. А?-с треперещ от вълнение глас попита Флореспейса.
-Не! Няма учител сега, няма и училище за водачи на хуманоидно стадо. Има само жадни за власт кръвопийци, които са заели постовете на властта и влачат антуража си, докато се облажват и задоволяват хипер ненаситната си лакомия. Сребролюбци и чревоугодници, които като кърлежи са се впили в омършавялото тяло на изнемогващия, глупаво хрисим народ.
-Ма тя и Малина е била в музикалното в Широка Лъка.- добави Бойс Волв.
-И сега? Сега какво правим? Как борим кризата? Знаех си аз да попитам нещо математическо.-каза Асита Тина.
-И нещо за прогнозата на времето в Разложко и навехнатия крак на Джамиро Куей.-добави Буклето.
-Златното сечение. Златното сечение е тайната. Още Леонардо го доказа. Дан Браун за това написа "Шифърът на Леонардо" и не му пука сега за кризата.-добави Лейди Гага.
-Ама Аспарух ми каза всичко бе. Спокойно!-каза Пани.
Всички втренчено отправиха поглед към него и тръпнещо заочакваха отговорът с опулени от превъзбуда очи.
-Няма криза! Той за това тук ни е заселил, за да си имаме всичко. А кризата сме си самите ние. И миродавна е приказката, че всеки народ си заслужава съдбата и оправниците.
Речено сторено. Нахлузиха си пижамите те и заобикаляха в кръг, докато Асита Тина пееше песента на Йорданка Христова "Ще продължавам да пея". Така в транс се въртяха близо час, когато Пани каза:
-Време е за равносметка на фактите и преоценка на бъдещото ни поведение.
-Това кой го каза? Учителят ли? Или, кой там освен, хъмммм. А?-с треперещ от вълнение глас попита Флореспейса.
-Не! Няма учител сега, няма и училище за водачи на хуманоидно стадо. Има само жадни за власт кръвопийци, които са заели постовете на властта и влачат антуража си, докато се облажват и задоволяват хипер ненаситната си лакомия. Сребролюбци и чревоугодници, които като кърлежи са се впили в омършавялото тяло на изнемогващия, глупаво хрисим народ.
-Ма тя и Малина е била в музикалното в Широка Лъка.- добави Бойс Волв.
-И сега? Сега какво правим? Как борим кризата? Знаех си аз да попитам нещо математическо.-каза Асита Тина.
-И нещо за прогнозата на времето в Разложко и навехнатия крак на Джамиро Куей.-добави Буклето.
-Златното сечение. Златното сечение е тайната. Още Леонардо го доказа. Дан Браун за това написа "Шифърът на Леонардо" и не му пука сега за кризата.-добави Лейди Гага.
-Ама Аспарух ми каза всичко бе. Спокойно!-каза Пани.
Всички втренчено отправиха поглед към него и тръпнещо заочакваха отговорът с опулени от превъзбуда очи.
-Няма криза! Той за това тук ни е заселил, за да си имаме всичко. А кризата сме си самите ние. И миродавна е приказката, че всеки народ си заслужава съдбата и оправниците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар