когато страховете ме застигат.
Когато съм си свой, но враг.
И семпло смелост не достига.
Когато пожелавам да те имам,
на сенките в поквареният час.
Със всяка мисъл те докосвам.
Потъвайки в безкрай и сласт.
Когато те откривам безпризорна
седнала на моите мечти.
Те каня да останеш още малко.
И утре, но пък и преди.
Създавам спомени красиви,
но художникът си ти.
Моля те! Постой до утре!
Създай ми хубави мечти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар