Като нежна струна, до лудост свиреща по сетивата.
Като съпровод магичен, от орисници и жрици.
Като батална сцена, между мен и теб самата.
Като съдбовен вихър, разпиляващ ме на ситно.
Като среднощен фар в стихията бушуваща у мен.
Като блещукаща надежда, във нещо много лично.
Като прекрасна нощ, след безкрайно дълъг ден.
Като капката последна, за изсушените от жажда устни.
Като решетъчен прозорец във килия на затворник.
Като диви ягоди през юни, търсени и много вкусни.
Като безумие желано в душата на безотговорник.
Като пътека водеща до ръбът на красотата.
Като кристален звън от чаша руйно вино.
Като поглед на страдалец, на Рая пред вратата.
Като любовна сцена от прекрасно черно бяло кино.
Няма коментари:
Публикуване на коментар