Лъчите погнали високото.
Стопяват снежни върхове.
А в ниското се чува грохотът.
На разпляни ледове.
И в бледо розовият цвят.
Отново ябълки се раждат.
И тук е Рай, а не е Ад.
И птиците, се пак обаждат.
И тревата се събужда.
Окъпана в зелена шир.
Глухарчето е с вяра нужна.
И жълтее в своят мир.
И пак е много пролет.
Пак добре сценарият върви.
Кошерът е пак във полет.
В градът е шумно...."C'est la vie"
Но както каза Мириана.
"Никой не напредва с лакти"
А и овцата е одрана.
И вълкът работи с факти.
Живородна е магията.
На слънчевата обиколка.
И как пчела разбра идеата?
А не изпитва, глад и болка.
И семенцето, пак покълна.
Замисленото пак го стори.
Ни последна, нито първа.
Земя на бащини ни двори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар