понеделник, 25 август 2014 г.

1.23 АМ

Е, все има нещо да боли,
а теб това дали те стряска
За доброто носиме вини,
нали все пак ти беше рязка

Казваш, правиш, заковаваш,
всичко е по мед и масло
Щом не можеш не отдаваш,
толкова е всичко ясно

Забравата е лесен път,
ако можеш ти хвани го
Чуждоземци сме без съд,
но аз ще нося твойто име

ЗОРАТА СЕ РАЖДА С РАЗДЯЛА

Един блус на зазоряване,
тъжни са несподелените слова
Крайно е последното прощаване,
щом на гроба никне веч трева

Скрита си, като барут,
сянката във теб е вече явна
Ти си Цезар, аз пък Брут,
смъртта за някой ще е славна

Несподелените слова,
те са толкова зловещи
Но нека да расте трева,
все някой ще запали свещи

БИЧИМ АЙЛЯК

Бичим айляк,
балканът ми стене
Морето е плитко,
за мен до колене
Трева линее,
гората ми пее
Есента неусетно,
семената си сее
Денят е горещ,
нощта е студена
Самотно зловещ,
бутилка начена
Морето далече,
шуми и не спира
Залез отсреща,
натиска баира
Синьото лято,
бавно утихва
Пия за него,
но търся му лихва

СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Любовта е вечна,
тъй разправят уж
Вчера крайно близки,
днес пък вече чужд
Странно неусърдна,
когато се разделя
Тъкмо те прегърна,
а днес брашно не меля
Чувствата утихват,
мисълта не струва
Безразлично няма,
любовта не чува
Не тежи раздяла,
дори да е горчива
Но и да я забравиш,
е доста неучтиво

ПРИКАЗНИ ИСТИНИ

Летящите килими са в небето,
всеки има чехли Малък Мук
Името Сезам остава незаето,
а Белчо и Сивушка теглят плуг

Пепеляшка родена е принцеса,
Звярът има своята красавица
Не всяка е кибритопродавачка,
грозни са патетата във трасавища

Диви лебеди коприва чакат,
оловният войник е смело сам
Не само Аладин е с лампа,
котаракът в чизми винаги е там

Иванушка се вози на камина,
Патилан не е изпатен много
Бибиян и Фут са само глина,
А ЛЕГО си е просто лого

вторник, 29 юли 2014 г.

ГОРСКИ СЪЖДЕНИЯ

В планината дълъг е деня,
съзерцанието дава сили
Имаш много време за мълчане,
шумните дървета са ти мили

Гората е зелена и красива,
хлад се носи нежно под дъбравите
Билките си с аромата изцеляват,

даряват с мир дори и здравите

Тревите тихо се спотайват,
под нощния залисан повей
През юли веч не пее славей,
но в тишината има звуци нови

Красиво е понякога незримото,
в тъмата само сенки бледи
Тъмното е тихо откроимо,
носещо с мълчание беседи

Осанката на хоризонта остър,
седи покварена от новата луна
А полунощ е само мостра,
за твоята изпълнена душа

Красив балкан, земя некръгла,
вечността облива хлорофила
Светът голям е щом е вътре,
и природата у теб се е вградила

СЛЕД БЪДЕЩОТО МИМАЛО

Където слага точка миналото,
започва път към настояще
Измежду здравото и гнилото,
намира своето изящество
Сред безумия и пешки
намира пътя си победен
Правото е плод на грешки,
Рокадата е цар, но беден

Туй, което предстои ще мине,
времето е счупената стомна
Раната красиво ще боли,
щом с поуката си спомня