вторник, 29 юли 2014 г.

ГОРСКИ СЪЖДЕНИЯ

В планината дълъг е деня,
съзерцанието дава сили
Имаш много време за мълчане,
шумните дървета са ти мили

Гората е зелена и красива,
хлад се носи нежно под дъбравите
Билките си с аромата изцеляват,

даряват с мир дори и здравите

Тревите тихо се спотайват,
под нощния залисан повей
През юли веч не пее славей,
но в тишината има звуци нови

Красиво е понякога незримото,
в тъмата само сенки бледи
Тъмното е тихо откроимо,
носещо с мълчание беседи

Осанката на хоризонта остър,
седи покварена от новата луна
А полунощ е само мостра,
за твоята изпълнена душа

Красив балкан, земя некръгла,
вечността облива хлорофила
Светът голям е щом е вътре,
и природата у теб се е вградила

СЛЕД БЪДЕЩОТО МИМАЛО

Където слага точка миналото,
започва път към настояще
Измежду здравото и гнилото,
намира своето изящество
Сред безумия и пешки
намира пътя си победен
Правото е плод на грешки,
Рокадата е цар, но беден

Туй, което предстои ще мине,
времето е счупената стомна
Раната красиво ще боли,
щом с поуката си спомня

ВСИЧКИТЕ МОИ НАДЕЖДИ

И вървя си по пътя безимен,
като сритан селски котак,
Взор вперил в земята си черна,
застанал покорно на другия праг

И вървя си непълен, но кръгъл,
като неузряла бледа луна
А пътя ми дъжд и смях до разлъка
и понякога даже малко дъга

И вървя си нагоре в здрач керемиден
през билото виждам хоризонта червен
Душата се кае, мисълта ми не плаче,
щом днес е нощ, то утре е ден

И вървя и не мисля, само рисувам,
думите бавно превръщат се в стих
Гората е шумна, шумът е бездомен,
опашка подвивам толкова тих

И вървя, като рало сред кална земя,
камъни срещам изписващи вежди
Светът е красив и носи тъга,
във нея са всичките мои надежди

четвъртък, 10 юли 2014 г.

ТЕМПОРАЛНИ СЪВКУПНОСТИ

Няма нощ и няма ден.
щом душата ти е гладна
Тялото е само тлен,
а тя за истини е жадна

Няма мир, но има его,
тя е крайна и пределна
И тук не може тя без него,
а то без дух пък е нефелно

Сглобени тука сме дошли,
от части две неразделими
Едната може и с трохи,
а другата се храни с рими

Едната знае глад и жажда,
другата ги знае също...
Но едната се надгражда,
за другата не е присъщо

И може би не е известно,
дали живеем след смъртта
Но, пък би било нечестно,
без раздяла със плътта 

сряда, 9 юли 2014 г.

ВСЕ ПАК Е ЛЯТО

Да мълчиш понякога е ценно,
а от ляво иде всичко свято
Думите почиват ленно,
е...., нали все пак е лято

Да обичаш е блажено,
десен прав е във стената
Обичта ни е потребна,

е.......нали все пак е лято

Да пиеш с лед си е почтено,
светулка в шепите се мята
И честно, даже откровено,
навън е лято, да навън е лято

ПАСТОРАЛНИ ТРЕВИАЛНОСТИ

Звезди, тъма, треви, светулка,
всичко е в един нюанс
А аз седя си сам без булка
и гледам в тъмното в захлас

Гора, небе, листа и лишей,
ухае фино на тамян
А аз се люлям неизлишен,

макар на хладно без юрган

Божур, лале. омайно биле,
пил съм само две ракии
Щурецът на ухо ми свири,
пее ми-сипи си пий

Юли, свят, прекрасна вечер,
небето даже не тежи
Звездите блещят се насреща,
луната веч едвам мъжди

Поляна, било, бор, шишарка,
на мене ми е все едно
Държа в ръката си угарка,
лежа във младото сено

Изгрев, слънце, въздух, песен,
славей пее там далече
А аз във дрямка съм унесен,
ракията май свърши вече

събота, 10 май 2014 г.

НЕСПОДЕЛЕНОСТ

Да те настъпи нежно,
да те завихри бавно
Да те огрее снежно
и да се скрие явно

Да те разхвърля уж,
а да те скатае серизоно
Да ти е близък, но чужд,
да ти е красиво, но грозно

Да те забрави в спомен,
да я докосваш в съня
Да си малко огромен,
и недокоснат едва