четвъртък, 10 март 2016 г.

ВСЕКИ ИМА СВОЯТА ВЕЩИЦА

Всеки мъж е орисан да срещне веднъж в живота си своята вещица...
Да, вещица- не принцеса. Принцесата е обикновено неговата фантазия за първата любов - ефирна, нежна, сладка, случила се вече... загубена, преживяна или все още витаеща наоколо. Принцесата чака да бъде намерена, спасена, качена на бял кон, заведена в царство....с една дума „глезла”. Вещицата! – това е онази, другата, неочакваната, жената, която даже не си е представял, че ще го омагьоса. Тя може всичко сама. Но до нея той се чувства силен и опасен. Тя няма нужда да бъде спасявана. Но му се иска да я спаси...от самата нея понякога. Тази, която го привлича като магнит, диво, страстно, безпрекословно, ....някак въпреки. Тя може да създава сънища, да руши светове, да рисува дъга. Тя може ненадейно да предизвика гневни, непознати сълзи или да го накара да мечтае усмивката и. Тя го кара да диша вятъра в нейните коси и да я прегръща насън. Тя прави пръстите му нежни и устните му копнеещи. Тя оцветява мислите му в странно-лилаво и му измисля нови думи. Всеки сам си я усеща- неговата вещица. За другите тя може да е съвсем обикновена, малко хаотична или неясна. За него обаче тя е магия... или проклятие... Всеки мъж я среща веднъж в живота си – не всеки може да улови момента и да открие заклинанието, за да бъде негова наистина. Затова е вещица- танцува боса в огъня и носи пясъчна рокля в сънищата. Ако си я срещнал вече, твоята вещица, обичай я! Дори, когато не трябва, дори когато е лоша, дори когато не знаеш как и защо..

петък, 4 март 2016 г.

СЪРЦЕТО

Сърцето не борави с парадигми
и неговият принцип е един
Истинското в него не проклина,
ни в ръкав и нито в клин


Сърцето има свойта участ клета,
да обича в метафората на душа
Откровено и без да е проклето,
на кръст разпъва своята съдба


Сърцето рядко заблуждава
и носи вярност на дете
За жалост, рядко му се дава,
за да порасне и да разбере


Сърцето, може да обича,
любовта, тя крие всичко свято
И всеки ден, когато има Някой,
не му е зима, а е знойно лято

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

ЕМОТИКОН ЗА ЛЕКА НОЩ

Да запазим тишина, така е важно,
той сънят ще те споходи сам
Положи глава и тяло снажно,
Морфей отдавна дебне нейде там
Да запазим тишина, овци да дойдат,
в смълчаните полета на съня
Тиха армия от мълчаливи ласки,
в среднощната хипоталамусна война
Мълчанието ражда тишина,
а тишината тихо ни приспива
Обичам те! Заспивай ти сега,
а аз с прегръдка те завивам

БУДНИ СЪНИЩА

Сънят е като лодка за душата,

във бурята на нечии покой

Самотата там където стряска,

лодката потъва с тъжен вой


Красиви мисли вездесъщи,
повод за един красив кошмар
Във който някой, някъде го няма,
и всеки сам е жалък пуклисар


В съня на който вечно ще е буря,
в която търси да намери бряг
И всичко е готов да го разтури,
на яве, ако има своя знак

сряда, 27 януари 2016 г.

ТЪРГ НА ДОВЕРИЕ

Не, съвсем не ми е до преструвки,
по-скоро бих направил днес покупки
Ще си купя днеска милост малко,
а утре ще продам таз дума "жалко"
Ще сторя търг, хей тъй, особен,
да давам своето съм склонен
И да раздам аз от всичкото си нищо,
за някой малко, но за мене всичко
Надежда имам много твърда,
но да я изгубя хич не ми отърва
Виж, имам малко недоверие
и доза ценно безхаберие
А кой би взел я сладката наивност,
дозирана към лошото с пасивност
Абе, всъщност, все ми е едно,
не ги продавам на кило
Ако някой нещо иска,
да го вземе щом му стиска

НИЩО НЕ КАЗАХ

Не бях ти покорен, нито сразен,

но всичко ти казах

Не бях всепогълнат, ни отразен

и всичко ти казах

Не бях нито твой, нито чужд,

а всичко ти казах

Не таях нито зло, нито мъст,

но всичко ти казах

Не бях много сложен, ни прост

и всичко ти казвах

Не бях и богат, нито бос,

но всичко ти казах

Не бях нито подъл, ни проклет

и всичко ти казах

Не бях твърде мъдър, нито поет,

но всичко ти казах

Не бях безразличен, нито обсебен,

а всичко ти казах

Не бях и огромен, нито дребен,

но всичко ти казах

Не и нещастен, нито щастлив,

а всичко ти казвах

Не бяхме с теб тек, нито пък чифт,

но всичко ти казах

..............................................

Не ти казах само, че не мога без теб

и нищо не казах



понеделник, 14 септември 2015 г.

РАЗТУРЕН ЧОВЕК

На дързост е рязък. 
на допир е гладък
Тих е във крясък.
шумящ в безпорядък
Разумен човек,
звучащ непонятно
Сутрин е весел,
а нощем стократно
Объркан от обичи,
от грешки поправен
За себе си бич,
за другите равен
Самотно очакващ
и силно изправен
Отвътре раздаващ,
отвънка покварен
Забързан към края,
събиращ надежда
Във Рая не вярва,
към Ада поглежда
От опит боли го,
от спомен се пълни
Животът минава
във гръм и мълнии
Не страда наивно,
нито наказва
Сърцето е дивно
и с пълна е пазва
Назад не поглежда,
и радост открива
Съдбата е нежна,
но и бодлива
Винаги носи
шепа човечност
От утре за вчера
и цялата вечност