сряда, 4 февруари 2015 г.

ВСЕКИ НОВ ДЕН

Всеки ден неимоверно личи,
дните минават, животът тече
по врязани бръчки, уморени очи
пътят ни бавно на нейде влече


Всеки ден се ражда за нас,
като цвете във рохката почва
Съдбата ни слуша нашия глас,
като кораб загубил своята котва


Всеки ден е красива мета,
изживяна във краткото време
Път във, който остава следа,
от усмивка и мъничко бреме


Всеки ден е прекрасна магия,
покълнало семе във пролетен ден
Есента е посока в която се крие
есента и доброто на нашата тлен

вторник, 13 януари 2015 г.

БЛИЗКИ НЕПОЗНАТИ

Не те познавам, така поне си мисля,
вероятно си ми непозната от години
Паметта си мога да избистря,
а може би те помня само в рими
Не те познавам, твърде си различна,
прекрасното е друго всеки ден
Любовта ми в теб е тъй епична,
че няма нито образ, нито тлен
Не те познавам може би от вчера,
но всеки ден те нося много вътре
Спомням си от памтивечна ера,
как ще се запознаем с тебе утре

понеделник, 24 ноември 2014 г.

КЕЦОВЕ ПО ВРЕМЕ НА РАЗДЯЛА

Не се нуждаем от сълзи,
нито от мотив да се обичаме.
Тъгата силно ни вреди,
за здраве нека да потичаме!

Не се нуждаем и от ласка,
щом далечното гнети.
Понявга самотата стряска,
обуй се и след мен тръгни!

Не се нуждаем от въздишки,
те отминали са вече.
Затегни ги тез каишки,
давай, бягай с мен, човече!

Не се нуждаем от лъжи,
на кой му пука за морала?
Ставай, стига, не лежи,
върви на пред, бъди си цяла!

Не се нуждаем от разлъка,
тя при нас сама дойде
Забрави калабалъка!
Как си ти?-Нали добре?

Не се нуждаем и от слово,
думите сега вредят.
Раздялата е кат олово,
но мислите ще ни следят!

ИЗГУБЕНИ С БИЛЕТИ

Полунощ е, късно е, навън вали,
сякаш някой е разцепил с нож небето
А с теб на нашта гара сме сами,
и чувстваме се празни общо взето
На сърцето си във вътрешния джоб,
прибрах на любовта ни два билета
Уж щяхме да сме заедно до гроб,
но загубихме ги в участта си клета
Тихи сме, седим във тъмнината,
аз до теб, а ти почти със мен
Да мине през стрелочника вината,
очакваме тъй дълго този ден
Самотно, заедно и необятно,
като време, като сън, като луна
Двама с теб на нулата сме кратно
няма ни.....ни вчера, ни сега
Тъмно е, така ни се полага,
щом чувствата ни губят светлината
Любовта отлага, но не чака,
а влакът продължава през мъглата

понеделник, 25 август 2014 г.

1.23 АМ

Е, все има нещо да боли,
а теб това дали те стряска
За доброто носиме вини,
нали все пак ти беше рязка

Казваш, правиш, заковаваш,
всичко е по мед и масло
Щом не можеш не отдаваш,
толкова е всичко ясно

Забравата е лесен път,
ако можеш ти хвани го
Чуждоземци сме без съд,
но аз ще нося твойто име

ЗОРАТА СЕ РАЖДА С РАЗДЯЛА

Един блус на зазоряване,
тъжни са несподелените слова
Крайно е последното прощаване,
щом на гроба никне веч трева

Скрита си, като барут,
сянката във теб е вече явна
Ти си Цезар, аз пък Брут,
смъртта за някой ще е славна

Несподелените слова,
те са толкова зловещи
Но нека да расте трева,
все някой ще запали свещи

БИЧИМ АЙЛЯК

Бичим айляк,
балканът ми стене
Морето е плитко,
за мен до колене
Трева линее,
гората ми пее
Есента неусетно,
семената си сее
Денят е горещ,
нощта е студена
Самотно зловещ,
бутилка начена
Морето далече,
шуми и не спира
Залез отсреща,
натиска баира
Синьото лято,
бавно утихва
Пия за него,
но търся му лихва