четвъртък, 10 юли 2014 г.

ТЕМПОРАЛНИ СЪВКУПНОСТИ

Няма нощ и няма ден.
щом душата ти е гладна
Тялото е само тлен,
а тя за истини е жадна

Няма мир, но има его,
тя е крайна и пределна
И тук не може тя без него,
а то без дух пък е нефелно

Сглобени тука сме дошли,
от части две неразделими
Едната може и с трохи,
а другата се храни с рими

Едната знае глад и жажда,
другата ги знае също...
Но едната се надгражда,
за другата не е присъщо

И може би не е известно,
дали живеем след смъртта
Но, пък би било нечестно,
без раздяла със плътта 

сряда, 9 юли 2014 г.

ВСЕ ПАК Е ЛЯТО

Да мълчиш понякога е ценно,
а от ляво иде всичко свято
Думите почиват ленно,
е...., нали все пак е лято

Да обичаш е блажено,
десен прав е във стената
Обичта ни е потребна,

е.......нали все пак е лято

Да пиеш с лед си е почтено,
светулка в шепите се мята
И честно, даже откровено,
навън е лято, да навън е лято

ПАСТОРАЛНИ ТРЕВИАЛНОСТИ

Звезди, тъма, треви, светулка,
всичко е в един нюанс
А аз седя си сам без булка
и гледам в тъмното в захлас

Гора, небе, листа и лишей,
ухае фино на тамян
А аз се люлям неизлишен,

макар на хладно без юрган

Божур, лале. омайно биле,
пил съм само две ракии
Щурецът на ухо ми свири,
пее ми-сипи си пий

Юли, свят, прекрасна вечер,
небето даже не тежи
Звездите блещят се насреща,
луната веч едвам мъжди

Поляна, било, бор, шишарка,
на мене ми е все едно
Държа в ръката си угарка,
лежа във младото сено

Изгрев, слънце, въздух, песен,
славей пее там далече
А аз във дрямка съм унесен,
ракията май свърши вече

събота, 10 май 2014 г.

НЕСПОДЕЛЕНОСТ

Да те настъпи нежно,
да те завихри бавно
Да те огрее снежно
и да се скрие явно

Да те разхвърля уж,
а да те скатае серизоно
Да ти е близък, но чужд,
да ти е красиво, но грозно

Да те забрави в спомен,
да я докосваш в съня
Да си малко огромен,
и недокоснат едва

събота, 26 април 2014 г.

ЕДНА ДЪЖДОВНА НЕ СРЕЩА

В един дъждовен ден, но топъл,
под току що разлистените кестени
Карах по паважа колело,
като участник в пролетното шествие

Заобикалях локви и чадъри,
намусени и бързащи лица
В главата ми звучеше пак Вивалди,
с прекрасните си четири времена

Тогава те видях на спирката,
разрошена, угрижена и мокра,
Не бързах уж, но не натиснах свирката.
Подяволите таз огромна локва.....

Реших, че твърде е дъждовно,
за нашия забравен диалог
И за да не се почувстваш неудобно,
изнесох колелото на галоп

Сега седя в едно кафе на сухо,
и гледам те през мокрото стъкло
най-хубавото нещо си на Гурко,
за туй не спрях със мойто колело

Замина ти, тролеят те отнесе,
а аз съм със изамокрени крака
И пак звучи Вивалди безпогрешно,
а туй по бузата ми, май, че е сълза

понеделник, 24 март 2014 г.

ВАЖНОСТИ

Една любов, една молитва,
къшей хляб и дух сакрален
Съдбата тъй ни се усмихва,
всякаш сме във филм игрален

Дали сме вечни туй е тайна,
съдбата си не я отричай
И да има точка крайна,
яж, моли се и обичай

ТВОЯТА УСМИВКА

Сякаш слънцето изгря на небосклона,
сякаш теменужен вятър ме погали
Сякаш съм застанал пред икона,
сякаш буйна клада в мен запали

Сякаш чучулига песен пее,
сякъш месечина в ръж потъва
Сякаш, че дете се нейде смее,
сякъш, че южняк у мен нахлува

Сякъш си направена от злато,
сяккаш, че като пелин си пивка
сякаш в теб живее вечно лято,
тъй красива е твоята усмивка