понеделник, 24 март 2014 г.

ВАЖНОСТИ

Една любов, една молитва,
къшей хляб и дух сакрален
Съдбата тъй ни се усмихва,
всякаш сме във филм игрален

Дали сме вечни туй е тайна,
съдбата си не я отричай
И да има точка крайна,
яж, моли се и обичай

ТВОЯТА УСМИВКА

Сякаш слънцето изгря на небосклона,
сякаш теменужен вятър ме погали
Сякаш съм застанал пред икона,
сякаш буйна клада в мен запали

Сякаш чучулига песен пее,
сякъш месечина в ръж потъва
Сякаш, че дете се нейде смее,
сякъш, че южняк у мен нахлува

Сякъш си направена от злато,
сяккаш, че като пелин си пивка
сякаш в теб живее вечно лято,
тъй красива е твоята усмивка

събота, 21 декември 2013 г.

ЖИВОТЪТ НИ ВСЕ ПАК Е СКОК БЕЗ ПАРАШУТ

На страха ти, никой не поднася рози
и на слабостите твои шоколад
А сластите са само грешни дози
от похот на желанията в глад

На твоите начумерени гримаси,
на дали се радва Господ Бог,
Всеки може страстно да те мрази,
ако от теб загубил е облог

Не вярвай на излъгани глупаци
и на лъжец не се осланяй нивга
Лъжата отпреди ти дава знаци,
а любовта е доста често пивка

И не говорим тук за справедливост,
не я търси, щасливците я имат
Смел бъди и то без пресметливост
Отдай се, бе, а нека да те взимат

ПОНЯКОГА НЕ СТАВАТ ЧУДЕСА

На прозореца от вън на перваза,
на мойта стая със северен свод
Оставих нощес бурканче с помада,
да събере звезди за нов епизод

Питал съм вече всички оракули,
и шарлатани и стари баячки
Питал съм сови, питах и дракони
търсих я в Бога, питах и врачки

Търсих я, молих се, колене ожулих
и веднъж я намерих, за малко поне
Наричах я всякак, даже я хулих,
но трудно се среща сродно сърце

И тъй на перваза седи си буркана,
чака да падне във него мечта
Плахо ще зърна утре зарана,
дали за мен Бог е изпратил звезда

понеделник, 18 ноември 2013 г.

НА СЪРЦЕТО СТАРИЯТ АДРЕС

А някой ден, отново ще се върнеш,
на адреса, който беше твой
Квартал "Сърцето", първа пряка,
там на десния завой
Но кварталът ще е бункер,
катакомба от бетон
Замък от брашлян опасан,
със празен патинясал трон
И ще отеква глас прозрачен,
сред призрачните мрачни будуари
А по стените паяк ще плете,
паяжини от спомените стари
И камбанен стон ще чуеш,
на пулса ти съкрален тон
Който тъжно ще ти спомни,
че тук бе твоят дом

събота, 19 октомври 2013 г.

НОЩИ ПОД ЧАСОВНИКА

И тази вечер не е за заспиване
и дълго ще се луташ из въпросите
Дали сълзите болката попиват
и за обич трябва ли да просиме

Ще си повтаряш, че утрото е мъдро
и ще се молиш сън да те споходи
А в гърлото ще има нещо твърдо,
което към безсъние те води

И тази нощ е трудна за клепачите,
а спомена тежи, като олово
За минало далеч от настоящето,
и за обиди изречени без слово

Ще подпираш лицето си небръснато,
ще палиш пак цигара от цигарата,
а времето отдавна е отминало,
за да чакаш под часовника на гарата

вторник, 15 октомври 2013 г.

В БЪРЛОГАТА НА КЪРТИЦАТА

Закостенели мозъци,
мисли намазани с олово
Движещи се плужеци, 
загубили и думи и слово

Настървени погледи,
пот, бездихания, нужди
Здрави на вид но болни,
близки на вид, но чужди

Бели пътеки без спомени,
бутилки на бара с дозатори
Танцуващи бъдещи помени
с богати на вид арендатори

Загубени в превода мисли,
казани в пъти на глас
Трудно намират се чисти,
думи лишени от сласт

Покорно линее душата,
тялото търси прогрес
Съдбата е явно не свята,
и тъпче неволния стрес

Шумно е, явно е шумно,
а слухът изнемогва едва
Да си жив е май неразумно,
макар и с надежда една