КОГАТО ТРЪГНАХ ДА Я ТЪРСЯ

Тръгнах да я търся. Нея! Тази истинската и съкровената. Мечтаната, бленуваната и желаната. Това разбира се, се оказа не лека задача. Къде да я търся? Как да я намеря? Реших да се подготвя за целта и да започна издирването й. Взех си компас, който да показва посоката, в която да я диря. Взех и барометър, за да мога, когато я срещна да измеря налягането на усещанията. По същата причина взех и манометър за измерване на компресията й. Набавих си и дрегер, за да я проверя за опиянение. Взех си лакмус, за да изследвам чистотата й, а така също и хапчета срещу апатия, за да не рухна психически, ако търсенето продължи по-дълго. Взех и тестер, който да отчете радио-честотния фонд около нея, както и  аурата й. Взех си апарат за кръвно налягане, за да контролирам хипертонията, ако ми повлияе твърде силно, когато я срещна. Взех си и парашут. Кой знае колко от високо мога да падна по пътя? Помъкнах и пътната карта на желанията си, както и последния си звезден хороскоп. И плавници и шнорхел (за всеки случай). Взех и храна за из път - Робърт Бърнс в оригинал и тръгнах да я диря. Търсих я навсякъде в посоката на компаса ми. Ходих, бродих, претърсвах, рових се къде ли не. Но не я откривах. Много време я търсих, а тя не се появяваше. Изморих се накрая и се спрях. Но понеже не бях приключил мисията си, а такива мисии, не се приключват току-тъй, реших да погледна и у себе си. И о чудо! Ми тя била тук! Стояла си е винаги у мен, а аз я търсих извън. Ми да! Намерих я. Сега вече я имам и мога да раздавам от нея.