ПАНЕВРИТМИЯ СРЕЩУ КРИЗАТА

Двете млади надежди на безработицата, Еми Пани и Флореспейса Кириакис, били много изнервени от финансовата криза, моралният срив на обществото и духовният запек на съгражданите им. За това решили да си направят симпозиум, на който да измислят "Програма за действие при финансови кризи и духовна констипация". Мястото на симпозиума било Ъпър Дикс Вил, щата Кюстенджа, защото там двамата високо одухотворени безделници били по-близо до звездите, от където се надявали да черпят всевишната енергия за просветлението си. Настанала вечерта, която тихо се спуснала по хребета от столетни борови масиви и луната избистрила изгряващия си тепсиоподобен силует. Обсипали звездите небесния свод, а Балканът запял хайдушките си песни. Флореспейса и Пани, седнали по турски на ливадата (500 години, са си 500 години) и там измежду кърлежите и  бабалюгите, запалили цигарите на мира. Пушели и мислели, пушели и милели. Понякога само пушели. И нищо не измисляли. Една нощна пеперуда Пауново око кацнала на рамото на Флореспейса и тя надала боен вик, след което единодушно решили, че така работата няма да стане и се нуждаят от подкрепения. На другата вечер на симпозиума пристигнали Бойс Волф от Радомир, Лейди Гага от Нимърда Нишава  и Асита Тина от Долни Лозен, която била младата надежда на полу-безработните финансисти. Поседнали пак на полянката, запалили си цигарките и пак започнали да мислят. Тук е мястото на което трябва да спомена, че Бойс Волф не пушил, той само пиел здраво, а Лейди Гага само свивала цигарки за отбора на пушачите. Та започнали да мислят по програмата и от време на време само си казвали наздраве, измежду дръпките и мислите. Минали часове в съзерцание на лунната светлина, която едвам мъждукала през пушека от техните мощни издишания. По едно време силен източен вятър разклатил боровата гора и наситения аромат на мащерка в комбинация с никотина, докарал безработните шамани до състояние на нирвана. Тогава Пани заговорил със зомбиран глас:
-Аз, Ханко от село Осеня, от стотната на багатур багаина Севар.-и замлъкнал опулен в луната.
-Говори! Май нещо май. Или?- казала Флореспейса, като ръчнала с една пръчка Пани по хълбока.
-Какво или? Ето го. Аспарух е тук. - ядосал се Пани.
-Аспарух ли? Тоя не съм го виждала от абитуриентската. - с прегракнал от песни глас казала Асита Тина.
-Не, не тоя! Аспарух бе! Ханът. - ядосал се Пани.
-Ааааа и аз съм бил на Боянското ханче. Там не пееше ли Малина? - обадил се Бойс Волф докато надигал сладко чашата си с мастичка.
-Аз пък съм била на Шатрата в Правец. Пукни се от яд!-дрезгаво се обадила Асита Тина.
-Абе ей! Нехранимайковци! Пани е в провидението в момента. Трансценденталните му чакри са навлезли дълбоко в етера на миналото и той е проводник на свръх енергията от зоната на свръх разума. Мълчете! Само смислени въпроси му задавайте! - накарала им се Лейди Гага с разбиране към феномена, на който присъства.
-Къде пее Малина сега? - посръбвайки попитал Бойс Волв.
-В Кошарите е при Коко. - бързо отговорил Пани.
-Учителят виждаш ли го? Бейнса Дуно там ли е? Или? А? Едва ли не! - попитала Флореспейса.

-Тук е! Каза да си спретнем една паневритмия и да се хванем за ръце. - със същия дълбок глас, казал Пани.
Речено сторено. Нахлузили си пижамите те и заобикаляли в кръг, докато Асита Тина пеела песента на Йорданка Христова "Ще продължавам да пея". Така в транс се въртяли близо час, когато Пани казал:
-Време е за по цигарка.
-Това, кой го каза? Учителят ли? Или, кой там освен, хъмммм. А?-с треперещ от никотинова абстиненция глас попитала Флореспейса.
-Къв учител? - неразбиращо попитал вече пушещия Пани.
-Бейнса бе! Бейнса Дуно. - дърпайки страстно от току що запалената си цигарка, рекла Флореспейса.
-Ма тя и Малина е била в музикалното в Широка Лъка.-посръбвайки добавил Бойс Волв.
-И сега? Сега какво правим? Как борим кризата? Знаех си аз да попитам нещо математическо. - казала Асита Тина.
-Златното сечение. Златното сечение е тайната. Още Леонардо го доказа. Дан Браун за това написа "Шифърът на Леонардо" и не му пука сега за кризата. - добави Лейди Гага.
-Ама Аспарух ми каза всичко бе. Спокойно! - каза Пани.
Всички втренчено отправиха поглед към него и тръпнещо заочакваха отговора с опулени от превъзбуда очи.
-Няма криза! Той за това тук ни е заселил, за да си имаме всичко. А кризата сме си самите ние.