СПРАВООЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ

В забързаното ежедневие малцина забелязват малките вълшебства на огромния, необятен свят, който ни заобикаля. И не само видимият свят. А и онзи, който е скрит в нас. Той е също необятен и има своите вълшебства. Ако попитаме някой доктор по медицина, той ще ни обясни, че всичко е физико-химични реакции, които се управляват от централната ни нервна система посредством жлезите ни за вътрешна секреция и отделяните от тях хормони. Еми да! Нали сме от плът и кръв. Създадени сме от същите елементи, които са в Менделеевата таблица. Всичко е създадено от тях. Но в нас има нещо различно. Имаме и душа. И ако за външните ни отличителни белези е виновно ДНК-то на мама и татко и баба и дядо, и техните мама и татко, и на тях техните и така до много отдавна, то душата ни е от Бога. Та тази приказка е за отличителните белези на душата. Ще се опитам да я направя смешна, защото така е по-забавно и ще използвам същите измислени персонажи. В профанизацията на сериозните теми винаги има нещо неестествено, защото смешното не би трябвало да е сериозно, но понякога поднесено по този начин има дори по-сериозен ефект.

     Великолепната петорка се готвеше за своя полет към паралелния свят на душата. Там до сега никой не бе ходил и те бяха много горди от факта, че са пионери, но същевременно изпитваха страх и неувереност. Да напуснеш тялото си не е толкова лесно и безопасно. Плюс това там щяха да се материализират в свой Аватар, който не знаеха, как ще изглежда, защото самата им душа щеше да избере своя вид. 

   Денят на полета дойде. Експериментът започна. Еми Пани запали своята трансформираща пура пръв (както Блейк от седморката пръв си нахлузва гривната за телепортация) и след няколко минути изчезна. След него дойде ред на лейди Гага. Тя  дръпна с отвращение от дебелата трансформационна Кохиба и след кратко кашляне се изпари. След нея Бойс Волв отпи от метаморфозната си мастика и дори преди да може да вдигне тост, изчезна. Сетне Флореспейса си дръпна от Кохиба слимс с намалено съдържание на психотропни вещества и отплава. Последна бе Асита Тина, която запали три трансформационни слимсчета (че от една нищо й нямаше) и изчезна към паралелния свят на душата. 

   Когато Лейди Гага пристигна в този свят, тя се огледа и забеляза, че там всъщност няма нищо. Защото имаше всичко. Толкова всичко, че не виждаш нищо съществено. Тогава до нея се доближи една мастилница с розови очила и я попита:

-Здравей! Ти трябва да си Лейди Гага. Така поне беше по програмата. Ти да си втора.

-Ми аз съм та! Кой да е? Ама аз какво съм?

-Е аз същото щях да попитам, защото аз се чувствам, като нещо пълно с мастило. Нещо ми клямбучка в корема и от време на време повръщам мастило.

-Ми ти си мастилница с розови очила. Странно изглеждаш. Ама аз, какво съм?

-Ти ли? Ти си някакъв тефтер с крила. Чакай да видя, каво пише! Тук пише: ДУМИ, ПРИЯТЕЛИ, ПОМАГАМ, ТРЪНЧЕ, ЛАТИНО ПАРТИ, АЗ НЕ СЪМ ОТ ЗЕМЯТА.

   В този момент до тях застана една огромна оранжерия с най-прекрасните домати на света и рече:

-Здравейте, тефтери крилати и мастилници очилати. Аз идвам с мир. Аз съм Бойс Волф. Нека името ми да не ви плаши! Наздраве! Мисля, че имам малко охлюви в оранжерията и съм скрил бутилка домашна крушовица, та може да си спретнем един душевен запой. Кой си го може, си го може навсякъде.

  След миг до тях се приближи една декодираща машина за сложен словоред, която бе наметната с манто на Прада и на бутона за ентър имаше малка кокетна брошка направена от Нигерийски диамант под формата на роза. С финес се доближи до тримата и ги попита:

- Здравейте, заразно усмихнати дни и не до там усмихнати нощи? Вие кои сте?

-Наздраве!- отвърна оранжерията.

-Ние сме миличка. Ние сме. То тук само ние си се разпознаваме, като във Фейсбук. Другото е толкова много, че тепърва трябва да го забелязваме.-любезно отговори крилатият тефтер.

  След миг до тях се трансформира една крилата обърната осмица, която си тананикаше нещо на испански и носеше кутия шоколадови бонбони и два билета за постановка с Асен Блатечки. Един за нея, един за Асен Блатечки. И рече:

-Елате тук да ви сметна колко сте! Я си вземете по един бонбон първо! Така. Добррррррре. Тук имаше 24 бонбона, сега има 20, значи сте четирима. Следователно това би трябвало да сте вие, но понеже не е много сигурно сега ще ви задам няколко въпроса. Първо към мастилницата. Колко блогъри са нужни, за да сменят една електрическа крушка?

-Двама! Единият да я смени, а другият да го провокира да я смени.-отговори мастилницата.

-Добрррррре! Ти си Пани. Сега към тефтера. Колко майки са нужни да извадят един трън?

-Интересен въпрос. Зависи колко са краката.-понечи да започне отговора си тефтера, но крилата осмица я прекъсна.

-Познах те, Гага. Ти си. И сега към оранжерията. Аз имам пресантимантни въпроси и съм си ги подредила по пресантиман. Имаме микровълнова печка. Имаме 10 охлюва. За сваряването им са нужни 8 минути. Колко минути са нужни за сваряването на 22 охлюва?

-Аз ги варя на котлон. А и мога да ти кажа отговора за микровелето без проблем. По две плюс 20%.

-Ти си! Момчето Вълк. Познах те. А сега към андронния колайдер или там каквото е с брожката.

Кажи добро утро!

-‎"За да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле. То е като да скочиш с парашут: нужна е височина.

За да полетиш, трябва да си готов да рискуваш. 
Ако не искаш, може би е по-добре да се примириш завинаги и да продължиш да ходиш." .. "Крилете са, за да летиш." 
Добро утро! .. Усмивки, въздух и простор.. :) :)

-Еееееее....събрахме се! Това е Флореспейса.