вторник, 1 ноември 2011 г.

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ-19

   Фло и Гага бяха приседнали до оранжерията на Волф и размишляваха върху темата за приятелството, а Волф се обаждаше меркантилно, нанасяйки трайни поражения върху изхода на диалога. Поради необятността на въпросната тема в разговора се включи и Асита Тина. Гага за ен-ти път застана зад мнението си и се обоснова:
-Приятел е онзи, когото ти разбираш толкова добре, че да може, когато той има нужда от теб да не се налага да ти го казва!
-Е да, ама все пак и той да е така, нали?-мнително се изказа Фло.
- Зависи! Не е задължително! Понякога и приятелството може да е едностранчиво в даден период, но по принцип, да. Това е като да сте се напръскали с един и същ парфюм и все пак да кажеш на другия, че ухае прекрасно, докато по този начин правиш комплимент и на себе си.
- Хе-хееееее-изцепи се Волф!-Нищо не ти разбрах!
- Исках да кажа, че истинското приятелство е като бумеранг. То винаги се връща при теб.
- Зависи! Този път не съм съвсем съгласна! И не само този де... - каза Асита Тина докато сръчно въртеше една ебонитова пръчка между фините си пръсти с форма на осмички. - Според трети закон на Нютон силата на действие е равна на абсолютната стойност и противоположна на силата на противодействие от което произтича извода, че както и да взаимодействат телата помежду си, те не могат да изменят своя сумарен импулс, от където възниква и "законът за съхранение на импулса" . Но......Тук има едно голямо НО! Това важи за тела, а не за хора. Тоест има вариант едно приятелство, ако не съумее да съхрани импулса си, поради някаква причина да се получи един друг ефект. А именно този на плюещия срещу вятъра! Нали се сещате за какво говоря? Пък, ако взема да ви заразправям и за квантите, квантовата теория на полето и константата на Планк.....и за това как да си обичаме приятелите с отворени очи съвсем ще ви объркам, та за това спирам до тук.
- Хе-хеееееее........мноо яко! - възкликна Волф и добави - Аз тия закончета още в пети клас съм ги опаткал.
- Аааааа.... - намеси се Фло, докато с прискърбие погледна към Волф. - И той квооооо? Той ли се наплю или ти се омаза със собствените си лиги?
- Аз приятели не съм губил! Никакви лиги, никакви храчки не е имало. Е....един път само със Ставри от 10 А се понаплюхме малко, но тя Цура ни напи и ни сдобри. Така, че няма лига, няма мамалига.
- Мммдаааммм... - появи се изневиделица Букле Чилик -Приятелството е ваза в която не цъфти омраза.
- Много лексиконно се изказваш, браво! - рече Волф - и аз имах лексикон в пети клас, но дружинната ми го взе и го даде на класната, която го даде на директорката и ми намалиха поведението с една единица, защото съм пишел неприлични работи в час. А аз бях написал само "Аз обичам Цура от пети Б"
- Е само за това ли? - попита Фло - нима чистата детска любов е знак за лошо поведение? Пълно безобразие! Възмутена съм аристократично и по английски тертип с немски привкус. Толкова много съм възмутена.
- Емиииии.....знам ли? От долу с малки буквички бях написал, че ще й надърпам плитката, ама така ги бях написал Л и И заедно, че седяха като У, и тя стана една........Ама тя Цурето не ми се обиди, де! Така или иначе в 10-ти клас и надърпах всичко.
- Ето! Виждате ли? - попита Букле - няма Цура, няма Пура всичко е до работоспособността на............
- Ееееее.....Фройд се е вселил у теб, Букленце!-възкликна Гага - Така е! Между половете по-трудно се създава приятелство, но все пак. 
- Ако има върви секса, направо са като СССР и НРБ. Нема проблеми! - обади се Волф - Вечна дружба. Аз и Цурето..........е-хеееееее.......Абе какво да ви разправям?!?
- Да! Много може да се каже относно приятелството. - намеси се в разговора Маркизата - Приятелството има много форми, в които може да се прояви и изяви. Приятелство е дори да отредактираш на някого част от сборника му с разкази, докато главната му редакторка е в командировка. Приятелството е разбирателство, взаимопомощ и редактиране на разни неща. И те така!
     Така неусетно улисани в разговор те не забелязаха кога е дошло време за следобедното приятелско кафе от леблебия. Волф сложи джезвето на малкото си  котлонче и кипна най-невероятната леблебия на света. Спомена за Цура нахлу в главата му като мусон в Северна Австралия и направо и той кипна заедно с джезвето, но му стана едно топло....едно хубаво...И те така!