ЕВОЛЮЦИЯ НА БОЖЕСТВЕНОТО

Повечето приказки имат за цел да опровергаят лъжата, да изтъкнат справедливостта, назидавайки лошото и възвеличаят добродетелта!Междувременно да отворят големия бял лист в душите ни и ние да сътворяваме от невръстна младост благини, мир и красота! Защо обаче палитрата на човешкия духовен ресурс е тъмна? Къде са добродетелите ни, когато изпаднем в ситуация, когато не подаваме за шамар и другата си буза? И колко ризи имаме, когато не искаме да дарим нито една? Всъщност живота ни е низ от вселенски случайности и цялото ни съществуване само по себе си е проява на лош вкус от страна на сътворителя. Освен ако той самият не е решил да експериментира в съотношенията на доброто и лошото в самообучаваща се репродуктивна биологична материя! То и дори Дарвин да не е прав (макар че правотата му не изключва божията намеса), така ни е устроен еволюционният начин на съществуване, че добротата се изразява само в добре предадените гени, а слабият лъв никой не го пита дали е добър!Защото според тези строги принципи единственото, което касае развитието ни, е налагането на надмощие, сила, издържливост и несломим дух! Е къде да оплождаме с добродетели тогава? Представяте ли си едно стадо бизони например? Отива мъжкият бизон при женската да си обменят генетичната добродетел  и другият мъжкар му прави път и му вика:

- Аз колега бях пръв, но понеже съм много добър, ще ти предотстъпя влагалището й, за да се мултиплицират твоите гени!Или един лъвски прайд, в който лъвовете са  джентълмени и никога не водят битки помежду си, а предотстъпват правото на оплождане на най-слабите! Ми то какво би се получило от това? От тук обаче следва и въпроса........Кое е доброто и как изглежда то? Светлината ли е по-добра от тъмнината и как би изглеждала тя без нея? И когато светлината бърза с най-голямата възможна скорост във вселената и достигне някъде, не разбира ли, че тъмнината е вече там и я очаква? И дали въпросите са създадени, за да търсят отговори или просто отговорите очакват своите въпроси?