КРАТКИ ОТКРОВЕНИ ИДИОТЩИНИ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Страхът не пази! Той погубва! Мълчанието е злато, но само когато не спестява истината. Не е страшно да умреш! Страшно е да умреш като страхливец! И да мълчиш не е страшно, но само, ако не си задаваш въпроса дали така е редно. Съмнението гнети, но подозрението погубва. Предпочитам да се погубя в положително доверие, от колкото от отрицателно НЕ такова. И искам да говоря със себеподобни, а не да губя думи в разговор с примати в човешки облик. Предпочитам да ме наричат странен за това, че съм различен, от колкото да ме намират  за обикновен за това, че съм безличен. Харесва ми да обичам откровението, но искам и то да ме обикне! А всичко всъщност е толкова просто! Просто трябва да ти е верен компаса и да те ориентира в правилната посока. А по повод мнителността на хората си мисля, че тя всъщност е по-погубваща дори от предоверяването. Ако доверието и недоверчивостта са болести, предпочитам да се разболея от доверие. А ако глупостта е хапче за щастие, предпочитам да остана нещастен.