Чувството за вина ни пази от повторни грешки. В този ред на мисли, те са необходими и са сходни по развитие с придобитите ни инстинкти в следствие на грешки, допускащи нараняване на физическото ни аз. С тази разлика, че касаят психиката ни. Да си виновен означава да възприемаш дадена постъпка като неправилна! Тук апропо се питам как разбираме, че в нещо грешим? Дали правилността на нашите постъпки е по-скоро взето решение от базата данни на обществените ни наложени стандарти или е просто акт на възприятие, независимо от тях! Дали нормите налагащи ни морал не са просто отнемане на свободата? Моралът и етиката на един човек защо трябва да е задължително в нормите на наложените ни правила!? Нима правилата и законите на обществото са онова, което ни вини или оправдава пред самите нас ? И дали господ желае да сме страдалци? Как да разберем кога сме виновни? Спрямо наложения ни морал или спрямо правотата на собствените ни възприятия и респективно нужди и желания? Когато падаме и се нараним, се опитваме чрез поуката да избегнем следващ път. Но когато се наказваме с нещастие, защо пак си даваме шанс да страдаме? Много въпроси, малко отговори! А кой може да ни каже истината? И когато отговаряме някой ден пред НЕГО, дали няма сами да си задаваме въпросите и сами да се съдим? Кой знае? Абе, много съм се замислил явно, я по-през просото да го карам, па ако сгазим лука, сгазим!
Няма коментари:
Публикуване на коментар