Двете влюбени акробатчета, Ел и Капибар, навлезли в нов цикъл във взаимоотношенията си. Цикълът на "спихналите топки". Всичко започнало в един хладен октомврийски ден. Докато се щипели палаво под топлите завивки, в ранната утрин Ел решила, че вече няма смисъл да губят време за закуска с яйца, а е по-добре да преминат направо към пощипване и погалване на яйцата на самеца. Това било толкова хубаво, че Капибар ръмжал от кеф като усурийско тигърче пред стадо Гнута. Всяка сутрин Капибар посрещал зората с тръпнещи за милувка топки. Минавали дни, минавали месеци! Милувките и ласките върху неговите кожени кесийки не преставали. В началото те били с размер на гюлета, но на втория месец намалели до размера на топки за боулинг. След половин годишно милване се смалили до размера на билярдни топки, а на деветият месец били големи колкото сирийчета. И тъй като милването и пощипването не преставало, към 12 месец горките капибарски топчици се смалили до размера на пластмасовата главичка на топлийка. Но Ел толкова обичала да пощипва и милва, и цунка топчиците на Капибар, че продължила да го прави, но за целта използвала лупа и пинсети с памуче на края. След тестисната метаморфоза Капибар решил да вземе мерки за възстановката на предходния размер на кожените гуди. Временно помолил Ел да го милва по крачетата, че и без това му били големи, а с помощта на вендузи за носене на стъклопакети започнал изсмукването и обратното уголемяване на къщичките за бели човечета. До няколко месеца Капибар отново разполагал с кожените си топки за боулинг и бил много щастлив, въпреки че едвам се държал на краката си! Целият свят бил прекрасен и кожен за Ел! Шепите отново били изпълнени с кожена романтика и вдъхновяваща обръсната прелест. Ех,колко хубаво им било! Цикълът на кожените мяхове можел да се повтаря и повтаря, а милувките и нежността да придобиват все по-колосални измерения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар