-Аз!-отговори най-големият лентяй.
-Не!Аз мисля,че повече се изморих.-тутакси промърмори отговорният.
-Ми аз май още не съм се изморил,но трябва ли?-попита неопитният.
-Изморен съм!-каза човекът-изморен съм,но ще продължа!
Часовникът винаги отброяваше секундите...........И минутите отброяваше.Часовете,дните,седмиците,годините,вековете,епохите,ерите,дори целият понятен всемир отброяваше.Това,обаче никого не засягаше,освен онзи,който смяташе,че закъснява и трябва да наваксва.А нуждата да гони времето,го преследваше от мигът,когато разбра,че времето го преследва него самия!Започна да не греши много,защото времето не би му дало достатъчно време да поправи сгрешеното.Човекът никога и не разбра,какво е да си лентяй и никога не бе съумял да разбере,какво значи да се измориш от нищото.Бе и отговорен,когато трябваше,но никога не бъркаше понятието за време със собствените си очаквания.Премина през силата на убедеността,но не си задаваше вече излишни въпроси.
-Имаш ли време?-попита часовникът.
-Ооооооо.......време бол!-каза лентяят
-Времето е пред мен!Ще свърша онова,което трябва.-каза отговорният.
-Имам време,но и утре е ден!-каза неопитният.
-Нямам време!-каза човекът-защото все още не съм дал всичко от себе си!
-А зает ли си?-попита часовникът.
Не!С какво да съм зает?-попита лентяят.
Ами доста съм зает!-отвърна отговорният.
И по-зает съм бил!-сподели неопитният.
-Никога не съм бил зает вероятно!Ако бях,вече нямаше да има,какво да давам!-каза човекът.
Aз не знам набутах ли се успешно в тоя блог на звездата Emil Panagonov ,ама и да не съм се блогирала успешно....за следене(така ми изписа нещо),здраве да е:))) Сетих се ,че и аз преди време имах някъде подобни и после ги зарязах:) И тук ни подканят на си напаравим собствен блог,ама никъде няма надпис : Не,благодаря.Искам само автограф от зведата ,да чета и да вървя:)
ОтговорИзтриванеНабутала си се успешно Емили!Добре дошла!-))
ОтговорИзтриване