Пуцко и Муцко

Пуцко много обичаше палачинки с конфитюр!Муцко всеки ден ставаше в ранни зори за да обърка брашното с яйца и млеко,но имаше и една тайна добавка която добавяше на края!Добавката бе щипка любов,която чрез всмукване на вътре със свити устни се намеродииваше.Това обаче беше малко шумно(опитайте и ще разберете) и събуждаше Пуцко!Един ден Пуцко се разгневи и сложи ембарго върху шумовете преди да се събуди от сладкият си сън за Лозенц.От този ден на татък Муцко спря да слага меродiята в тестеният си шедьовър.Още на първият ден,Пуцко усети разликата във вкусът на палачинките,но си замълча!Помисли,че е случайно и погълна някак си несъвършенството,което му бе толкова нетипично и не свойско!На другият ден обаче нефелната закуска се повтори и той не задържа гнева си.-Муцко,каква е тая гад,къв е тоя пистил дето си ми насервирала!Ако и утре не получа достойните си палачинки,ще летиш!!! От този ден нататък Муцко започнала да цунка тихичко,но палачинките и били смутени от нейната неубедителност и ставали,ту една вкусна,ту едната безвкусна.Пуцко отслабнал,защото изяждал само половината палачинки,а Муцко напълняла,защото изяждала всички безвкусни!Цункала,цункала по тестото,ама все тихичко и нищо......Когат надхвърлила недопустимите за идеална фигура 75 кг.,започнала да цунка силно на балкона,ама палачинките пак не ставали,защото не втасвало тестото!И пак кофти се получавало.Разбрал грешката си Пуцко и отменил ветото върху сутрешният цункащ тормоз и нещата потръгнали!Целунал той Муцко и мъдро споделил-Ех Муцко,Муцко!И най-хубавото брашно да има човек(тип 500) и най-хубавите яйца да сложи(БИО от свободни кокошки) и най-масленото мляко да сипе(от швейцарска Мунтрафонка),не сложи ли любов в нещо,не става!);-))