сряда, 27 октомври 2010 г.

ШУМЪТ НА НЕИЗПЪЛНЕНОТО

Като мехлем за душа несретна.
Като дълбока диря от страх.
Като биле за радост.
Като забравен стар грях.

Вътре в мен се спотайваш.
И странно, че свикнах със теб!
Желание мое за истина.
В живот без никакъв ред!

Като страшни окови
и подкови без тропот.
Като празни хамбари
и палачи без ропот.

Ще те вардя до края.
А ти просто излез!
Разхвърли тези надежди!
От утре, за днес!
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар