Една наистина цензурна приказка за принцове и принцеси

Имало едно време една принцеса,която краля бил изгубил още,като малка.Когато обаче изминали 18 години от рождението и,краля свикал съвета на магьосниците и ги запитал,какво да правят.Каза ли му,че тъй като на принцесата вече и била разцъфнала розата,единственият начин бил,да намерят принц и да го пуснат по големият бял свят и че когато я срещнел принца трябвало внимателно да гледа,дали ще и настръхнат граховите зърна.(понеже вече номера с дюшеците бил изтъркан)Тръгнал принца да дири изгубената принцеса.От царство на царство от паланка на паланка.Минало много време,но принца не я откривал.Тридесет подкови сменил на жребеца си,двеста кила боб изял,за реактивна енергия,един тон ракия изпил от мъка,но нищо.Веднъж обаче,като минавал по прашните калдъръми на едно малко селце и забелязал,чудно красиво девойче с руси къдрави коси.Доближил се до нея,защото получил ерекционни позивни и какво да види!!!На девойчето вехтата дрешка се опънала всякяш е взела сутиена на Мадона.О....чудо.Веднага разпознал той принцесата метнал я белият си жребец и се запътили към бащиното и царство.По пътя принца бил толкова гордо изправил меча си,че разпръсквал хиледи семенца от своето глухарче.От тогава,когато видите глухарче,да знаете,че е от там е минал въпросният принц и е хвърлял семенца!