ОПТИМИСТЪТ,КОЙТО ЗАСПИВАШЕ С БУЦА В ГЪРЛОТО

Всеки определя себе си за оптимист,но никой не се замисля,колко лошотия и слабости от себе си изхвърля,като с нея облъчва събуждащите се с усмивка!Марчела Торомани си лягаше всяка вечер със собствените си неволи,но винаги се събуждаше с усмивка.Лъчезарните и помисли от ранни зори призоваваха радостта и произвеждаха ендорфин.Марчела носеше със себе си най-удивителният багаж:една малка раница в която имаше една четка за зъби,два чифта непукизъм,две сламки за бира,една църква,две ендорфинови таблетки за приятели ,списание"весьолае картинки " ,два грама бело сладко против скучни песимисти. и една галактика с оптимистични настроения.Нейната епикурейска същност винаги я водеше към най-висшето удоволствие(спокойствие и липса на страх),а и човек с позитивни мисли, винаги предизвиква подобни,така че липсата на страх и бе логична и заслужена.Единственото,което не бе заслужено,бе факта че тя беше човешко същество и и бе наредено свише да страда.Не много разбира се,но достатъчно!Ежедневният допир до реалността и покварените с негативизъм свят я потискаше.Въпреки това тя гледаше на света с усмивка и се отнасяше непричом към допира си до лошото.Към добрите се отнасяше с усмивка,а на лошите им подаряваше такава,защото не искаше да им отнеме правото на грешка.Тъмната половина от мазето на душата си,тя бе оставила на тавана и там тя събираше прах,но поне не събираше злоба и низост.Всеки ден на синьото кълбо между венера и марс заспиваха няколко милиона усмихнати песимиста,които бяха дарили черногледството си ,но тя бе от малката групичка нощни буцогърлодържатели.Най-голямата отплата за нея бе зората.От заник слънце озарена, усмивката и пламваше с привичният и светъл ореол и никой,ама никой не можеше да и отнеме щастието да бъде добра!(образа на Марчела е силно идеализиран за постигане на по-мощен емоционален ефект.