четвъртък, 7 октомври 2010 г.

ТОПЛИНАТА НА МЕЧТИТЕ

В един обикновен град,живеели един обикновен богаташ и един необикновен бедняк.Богаташът имал всичко,което можел да си пожелае и никога не му се било случвало  да мечтае за нещо,което не може да си купи.А беднякът нямал нищо,но имал много мечти с които обаче не можел да си купи нищо.В един студен зимен ден,бедняка стоял гладен и премръзнал под стрехата на една богаташка къща.И понеже нямал нищо с което да се стопли си мечтаел.Мечтаел си за огън,на който да сгрее ръцете си и едно късче хляб с което да засити глада си.Мечтите му били толкова силни и достатъчни,че дори успял да заспи.От къщата излязъл богаташа и когато видял присвитият в сънят си  бедняк до неговият дом,се разгневил и го напъдил.Богаташът бил твърде зает със собственото си щастие,за да обръща внимание на неща,които биха го принизили до нивото на нещастниците и бедняците и биха помрачили богатият му животец.Минали още много студени зими.Заможният мастит богаташ преживявал охолно дните си,а бедният сиромах  топлил премръзналите си гладни дни с мечтите си.Един ден обаче богаташа фалирал.Взели му всичко което има.Всичко,което бил купил с парите си.Започнал да споделя живота на бедняците и заживял техният мизерен живот.Дошла студената зима.В една от тези зимни,снежни виелици,обеднелият богаташ се борил със студа.Немощното му от глад тяло,започнало да се предава.Нямало нито искрица надежда в неговия дух.А спомените за разкошното минало,не можели да го стоплят.На отсрещният тротоар минал беднякът,който оцелявал от зима на зима, хранейки духът си с надежди и мечти.Съзрял той зъзнещият някогашен богаташ и решил да му помогне.Приседнал до него и започнал да му дава от скромните си мечти и надежди.Разказал му,как хубаво грее огънят и как къшеят хляб засищат тялото за дни напред.Но обеднелият богаташ,не можел да го усети и разбере,защото не бил свикнал да засища духът си с мечти и надежди.Неговите мечти били просто стремежи за богатство и охолство,а сега той бил толкова далече от стремежите си.Нямало,какво да стопли празната му душа.И разбрал тогава обеднелият богаташ,че с пари,може да задоволиш само капризите и пороците на тялото си,но силата на волята и душата,можеш да заситиш само с надежда,чисти мисли и мечти.
Публикувано от в

3 коментара:

  1. Aren8 октомври 2010 г. в 0:07

    Емо,ще ме разплачеш от сутринтта.Мечтите...Какво ли ще представлява светът, ако тях ги нямаше? Колко важно е за един човек да вярва, пази и копнее..колкото повече мечти има човек, толкова по-богат е.Има смели мечти,има големи мечти,има много красиви мечти. Няма значение за какво мечтаеш, важното е, че именно този копнеж те кара да се чувстваш човек. Преди да заспиш нощем, докато пътуваш,работиш не спирай да мечтаееш. Несбъднати мечти...хъммм има и такива.... Важното е да ги съхраниш в сърцето си и да вярваш, че ако не този път, следващия те ще се сбъднат. Ако ли пък не - важното е да знаеш, че си опитал и че имаш още много мечти, заради които си струва да живееш.Всяка мечта може да стане реалност... дори само в мечтите ти.

    ОтговорИзтриване
  2. Emil8 октомври 2010 г. в 1:19

    Човекът без мечти,е човек без надежда.А хората никога не трябва да бъркат желанието и стремежа си към богатство,власт,имения,яхти и скъпи вещи,с мечти!

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен8 октомври 2010 г. в 21:43

    Я да ръцна едно коментарче за проба в блога на Emi Pani ,ама се чудя като баба Яга ли да се подпиша или като... Емили Дикенсън
    (◠‿◠)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)