ЕЛИСА В СТРАНАТА НА ВИНАТА

Беше слънчев есенен ден.Елиса  беше излязла на дълга разходка в парка.Но както във всеки дъждовен сезон,времето беше непредвидимо и  облаците си уредиха  купесто-дъждовна среща.Първо леко заръмя,но сетне дъжда се засили и Елиса се скри под едно дърво с надеждата,облаците да си преместят срещата някъде другаде.Докато се чудеше,как точно да остане суха,видя една хралупа в дървото и реши да влезе на сушина в нея.Навря единият си крак,после другия,но не усети основа,хвана се с ръце,пусна се надолу и се опита да докосне земята с палците на краката си,но не успя.В този миг се изпусна и започна да пада стремглаво надолу.Пада няколко минути,след което се сгромоляса насред една малка ливада,между едни огромно дървета,на която стадо капибари,кротко си пушели трева.Елиса се поизтупа и започна да се оглежда за хора,които да попита къде се намира.Изведнъж от гората се появи великденският велосипедист.Въртеше енергично педалите и си мърмореше под носа:
-Ах да му се не види!Толкова ли не можаха тия менискуси да ги направят от титан.Омръзна ми да ми се износват.
Елиса изчака момента в който великденският велосипедист се доближи и го запита:
-Извинете многоуважаеми господине!Искам да ви попитам,къде се намирам,че май се загубих.
-Ами,как къде?В страната на вината си!Какво питаш все едно не знаеш?-отговори и той.
Елиса се замисли и започна да разсъждава на глас.:
-Интересна работа!Това сигурно е,за дето един път в 4-ти клас получих 5-ца по "етика и морал" и скрих от мама.
-Ми не знам,ама ако искаш да разбереш,отиди до замъкът на Шапкаря и ще разбереш!
Запътила се Елиса на там и когато стигнала видяла пред входа едино огромно бадемово дърво.А до него седяла лейди Га-га.
-Извинете,какво е това дърво тук и как точно ще ми отговори то?-поппитала Елиса.
-Какво дърво?-попитала лейди Га-га.
Ами това тук!-озадачила се Елиса.
-Тук няма никакво дърво.Това са едни огромни билети за Пунта Кана,заради които излъгах!-отвърна Га-га.
Елиса се хванал за бузите и се разтюхкала и заразкайвала.:
-О ужас!Това е блъди хел!Сега разбирам.Тук до замъка на шапкаря,всеки вижда вината заради която е попаднал тук.До кога ще седим тук?Ти от кога си тук?
-Не помня вече,но дойдох тук от една хралупа в Горно Уйно.-рекла Га-Га
Елиса не загубила кураж и решила да се върне при капибарите и да издумка еди коз с тях.Набрала си малко холандска детелина,свила си едно конусче и засецкала сладко,сладко от ливадният разкош.Не щеш ли в същият миг се превърнала на капибара.:
-А!!!Ма какво стана?Да не съм предозирала с тетра хидро канабинол и сега да халюцинирам?-зачудила се Елиса.
-Не си!-заговорил един капибар,който сега на Елиса и се струвал приказно красив.
-Е,като не съм,защо се превърнах в капибара тогава?-промърморила тя.
-Защото всеки,който не иска да си признае вината и иска да избяга от нея,първо идва тук и пуши от тревата на заблудата.За това!-казала капибарата.
-Е ти за какво си тук?А и между другото може ли да се запознаем?-свенливо и палаво попитала Елиса.
-Ами не помня вече!Аз от бая време съм на това пасище.Виждаш ли е оная ливада в далечината?Цялата аз съм си я изпушил.Много ми е гот!Мишон М ишонов,прятно ми е!-подала ръка капибарата.
В този момент към пасището се била запътила лейди Га-га и решила и тя да свие един коз.Капибарата Елиса се затърчала към нея и пожелала да и каже да не го прави,защото ще се превърне в капибара,но от устата и излязло само едно лениво пръхтене.Не можела да говори с никой друг,освен с капибари.(следва продължение)
-