АРИТМЕТИЧНА РАВНОСМЕТКА

Понеже наближава края на годината и всички си правят равносметки (явно така е модерно) и понеже наближава рождения ми ден, аз смятам да направя една по-глобална равносметка! Ако ви е интересно, вижте! За мен е удоволствие да споделя равносметката си с вас! На девети февруари ще навърша 38 г. Това означава, че съм на 13 879 дни (като включвам и девет високосни за периода). Следователно съм на 333 096 минути или 19 985 760 секунди. (ако бях спестявал по долар на всяка секунда, сега щях да съм най-желаният неизвестен творец във вселената). За 38 г. при среден сърдечен пулс 65 в минута, сърцето ми се е свило и разпуснали 21 651 240 пъти. При средно 8 часа сън на ден съзнанието ми е било в царството на Морфей общо 111 032 часа или 12,850925 години (бахти кефа! Май това са ми едни от най-хубавите години). От което следва, че през останалите 25,15 години съм живял почти като на истина! По интересна е равносметката за изпитото количество вода. Средно по 2 литра на ден (защото след 18 годишнина консумирам средно по 3 л., но преди това с оглед на възрастта ми, право пропорционално количеството се е снижавало), означава, че съм изпил 27 758 литра. Или 27,758 кубика вода. (което не е толкова много).. Ощетил съм природата с количество прясна вода, което едно говедо поглъща само за година и половина от живота си. Съответно съм изхвърлил около 13 кубика урина, с което не бих могъл да напълня дори един малък басейн. Жалко! Пуша от 17 годишен средно по 20 къса дневно, което означава, че съм изпушил 153 300 цигари или 7665 кутии. От което следва, че при средна цена на цигарите 2.50 лв. съм дал 19 162 лв. и 25 стотинки! Което не е чак толкова много! Всъщнот цигарите се оказват най-евтината отрова. Мигане-547 200. Израснала коса-5 метра и 70 сантиметра. Извървяни километри пеш (само по 1.5 км дневно, искам да уведомя "да убиеш презмехулник") - 20 818, което означава, че съм обиколил земята по екватора почти два пъти, както и че за да стигна до луната ще трябва да живея до 702 години. Е няма да стане, но с кола вече съм ги изминал шофирайки. Изговорени щуротии (средно по 100 на ден) - 1 387 900. Аааааа..........тука съм ебати силата! Изпитани оргазми (средно по 5 пъти седмично със средна продължителност от по 7 секунди след 14-тата годишнина) -30,33 минути годишно или 727 минути, или 12,13 часа. Половин денонощие оргазъм! Това е фантастично. Както се казва хубавите неща са кратки. Така е решил великият архитект. 24 години събирам оргазми и съм събрал едва половин денонощие! Еми ето и аз си направих равносметката! То заприлича повече на аритметика на 38 годишния организъм, но така ми се разви мисълта!;-)

СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ ИЛИ ГУЛЯЙ?

Светли празници. Така ги наричаме. Но какво всъщност влагаме от себе си в тях? Не забравяме ли, че всъщност Коледа е едни рожден ден? Но не на кой и да е! А на сина божи, на спасителя, придобил човешки образ, за да ни поведе по духовните пътеки на добродетелта. Не са ли всъщност това празници, които трябва да ни смирят и подтикнат към духовното? Защо обаче ми се струва, че това съвсем не е така? В целия християнски свят, особено в по-заможните страни, това се е превърнало в празник на истеричното пазаруване и парад на суетата и чревоугодничеството. Тези светли празници  са всъщност вярата към духовното и към създателя. Дни за молитва и почитание към всевишния. А уви ние ги превръщаме в нещо, което повече прилича на жертвоприношение под формата на опит за самоубийство чрез препиване, преяждане и предрусване (за почитателите в частност). Дори в България се шири понятието"свински празници", което тотално експликира асоциативното отношение към повода за празнуване. А ние специално, горките бивши жители на комунизма и атеизма, все още си почитаме повече Нова Година! Толкова дълбоко е оставило отпечатък духовното малодушие, унаследено от другарите, че няма друга държава, в която на Великден да има толкова пияници, които да обикалят църквата в несвяст и алкохолно опиянение без въобще да съзнават, че това са най-тъжните дни, свързани с мъките Христови. А на нас, най-бедните европейски жители ни дай празници! Както мине новата година и започват да те питат къде ще ходиш на море, а веднага след като те нарекат "Оооо....морски", те питат къде ще си на Нова Година. Малко сме абсурдни! На гол тупан чифте пищови! Или както се казва - о времена,о нрави!

ПАВАЖ ОТ ПОЖЕЛАНИЯ

Искам сега да видя моето минало.
Но не по нощница и не без име..
Не искам масло да вливам изстинало.
Защото без болка, душата боли ме.


Искам да видя паважа сърдечен.
Разбутан от преход и не подреден.
Защото редът е всъщност обречен
За не натоварен от трафика ден.


Искам да кажа,че няма да стане.
Изпуснато в предколедният дух.
Защото смелостта изисква желания.
И както винаги, не искам да съм сух.


Искам да видя,че си давам смисъл.
Безугризна съвест да ме навести.
Паважът ми уронен, нека ми е кисел.
От бурният тропот остават следи.


Искам отмората, да е само сутрин.
И белите птици имат крила.
А нощите свирят по тънките струни.
Капан за доверие и суета.


Искам да видя моето утре.
Май вече е вчера, но не ми пука.
В далечното минало, е имало бъдеще.
Еми тогава.....хайде! Наслука!

ЕДНА КЛЕЧКА КИБРИТ

Опънал съм млечния път помежду ни и какво от това, когато сме алергични към лактоза и към връзки, които да ни връзват. Нощем ми миришеш на бадеми и се сгушвам в твоята неясност, за да пусна корени в съня ти. Арсенът носи облекчение за живите ми болни корени като ги убива. Дай ми да се хвана за някое сладко обещание! Щом не мога да се задържа на върха на езика ти, нека се задържа на ръба на търпението.

В идеалния случай се събуждам от изщракването на филийките в тостера, излизам рошав изпод завивките и те виждам пред себе си. Аз не съм рошав! Аз съм си такъв. Поднасяш чаша кафе в ръцете ми, а аз те поднасям в живота си необратимо в синтез от възгледи и причини да те открия. Постави ме завинаги на първо място и ми позволи да прилепна към липсите ти. Защото в списъка с надеждите аз съм най-крайния! Домът е там, където е сърцето. А сърцето е там, където..........

Остана ми само една клечка кибрит, а реколта не събрах. Мравките скриха семена и дано зимата не ги погуби, че да мога на пролет с тях да засея!

ПЪТЯТ НА ТУПКАЩИТЕ ИМПУЛСИ

Над загърбени повели и над мисли заскрежени.
Над натрупали неволи и неща несподелени.

Зад разсъдъци погрешни и зад минала тъга.
Зад раздели непростени и забулени в мъгла.

Пред безумия успешни и безумни неуспехи.
Пред оставени сърца и захвърлени доспехи.

Под загубени усмивки и недодялани мечти.
Под очите ни човешки и оставени следи.

Във туптящата ни тежест и във неуморен път.
Във разхлабена от нежност и от тленност наша плът.

Времето е толкоз вечно и толкоз вечно ми изглежда.
Че явно или аз бъркам, или съм си без надежда!

МАЛЪК КРАДЕЦ НА НЕЖНОСТ

Тя идва! Появява се внезапно като тайфун. Обрулва ти душата и изчезва. А после остават само догарящите пожари в скритите дебри на сърдечността ти. Тя е внезапна и стихийна, завърта ти главата и после ти се вие целия свят. Това е тя! Тя е утопична и нереална, тя е невидима и загадъчна. Разбираш за нейното съществуване, едва когато трябва да си вземеш застраховката за чувства. Тя е малък нощен крадец! Идва и те обира в сънищата ти. Тя е червената лампа на линейката, която идва да те откара в интензивното за щастливо оглупяли. Тя е късия картечен откос, който ти разкъсва сърцато на хиляди парченца зашеметеност. Тя е строгия надзирател в затвора на щастието, който не те пуска да излезнеш, докато не ти изтече присъдата. Тя е тетра хидро канабинола на опуления ти  в нея поглед! Тя е страшна, когато я няма и още по-страшна, когато се появи! Тя е "сик енд дистрой" на службите отговарящи за здравият разум. Тя е!

ДА СЕ ПОЗАКЪРПИМ ПАК

Отново се опитах да взема кройка на скапания си стар пуловер. Не си купих нов, защото съм изхабен колкото него. Но се заблудих, че ако го закърпя, ще може да заживее наново. Добре му сложих кръпките. Даже за малко ми се стори като нов. Ама той си остана същият стар пуловер с дупките под новите кръпки. Реших, че ако му сложа една нова боя, ще се поднови съвсем. Направих го. Той беше изсивял и го боядисах отново в бяло. Побеля. Освежи се. Не беше зле. Удобен ми беше както винаги. Но след време на местата на кръпките отново зейнаха дупки. Протри се. Пак там. Явно все на едно и също място го износвам. Запитах се дали и ние хората сме като дрехите? Дали, когато прощаваме на приятелите си, не остават същите закърпени дупки, които ще се появят наново? И дали точно пък тези дупки не са съприкосновението на различията ни?Кръпките в нашите отношения са простените грешки на добрите изпитани приятелства.

ЗАСЛУЖАВАМЕ ДА НЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ

И тази сутрин се събудих! Не беше трудно. Но не е моя заслугата! Просто и днес съм жив. Отидох на работа. Това беше моя заслуга. Просто реших, че така е редно. Работа нямах! Това не беше моя заслуга. Просто тук никой няма работа, защото живеем в света на услугите. Китай бележат ръст в икономиката. И това е тяхна заслуга. Защото имат икономика. България бележи ръст в създаването на МОЛ-ове и супермаркети. Но това не е наша заслуга. Просто нямаме икономика. Ние сме потребители. Баба ми отиде до МОЛ-а, за да си купи нещо със всичките 5 лв. (от аптеката). Но това не е нейна заслуга! Просто е пенсионирана в България. Брадовчедите от село започнаха работа в София за жълти стотинки. Но това не е тяхна заслуга. Просто в България вече няма села. Има само една столица и няколко окръжни града! Вдигнаха цените на цигарите! Това не е наша заслуга. Просто сме в Евросъюза. В Сърбия цигарите струват 1.80 с бандерол. Но това не е тяхна заслуга. Просто имаха късмета да не ги приемат в Евросъюза. Бойко подари каракачанка на Путин. И това е негова заслуга. Просто трябваше да се подмаже, за да сме зависими от руските горива. Калина Илиева стана новия изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Но това не е нейна заслуга. Просто си е намерила подходяща диплома и връзки. Идва Коледа! Това не е наша заслуга. Просто преди 2011 години се е родил месията за да докаже, че вярата е всичко, което имаме!

СТРАХ

Страх ме е да на изпъдя теб от себе си.
Имам студ, натрупан от прокуда.
Не ме страх да те докосна.
Страх ме е да те изгубя.


Аз отдавна за никъде не бързам.
От скоро съм съвсем обикновен.
Не ме е страх да те докосна.
Страх ме е от мен!


На колене не мога да се моля.
Владея само дързостта..
Не ме е страх да те прокудя.
Страх ме е от самота.

ВЛАДО ТРИЧКОВ И НЕГОВИТЕ ТРУДОВИ ХОРА

Там в дефилето
от стар балкан обгърната.
От някой рядко,
от друг дори не зърната!


Меланхолията обеща й върхове
на недостигнати от нея висини!
Но не във висините е успеха
и не във хека нейните мечти!


О, старо дефиле прекрасно!
О, тридесет километров път!
До Пиреос и обратно
е шега за Опелът!

В СТРАНАТА НА ЕГОЦЕНТРИЧНОТО МЕСТОИМЕНИЕ

Аз съм духовен скитник,  аз съм чаша чай, забравена на верандата в студена сутрин някъде между четири и шест часа от блуждаещата душа на някоя инсомния. Или чашата с кафе, оставена на ръба на копчето за изключване на съзнанието.   Аз съм петстрофие без ритъм, аз съм липсващата приказност, която омагьоса всичките ти предразсъдъци. Аз съм перпетум мобиле на задните ти мисли! Аз съм вечното отказване от никотинов дим. Аз съм бурен, нелеп смях и кикот на обезумяла за позор тълпа. Аз съм неразумният скок в бездната на отчаяната ти безмечтателност. Холеричното чудовище на съзнателно обуздания ти сенгвинизъм и клаустрофобията ти от тесногръдие.  Аз съм вибрацията на заглъхнал камертон, когато нишките на въздуха са опънати от напрегнатост. И плач, плач, плач, когато ми е мило, безсилно или преходно. Аз съм всяко малко нещо в твоя ден, което просто трябва да узнаеш.  Тя е аз, а той е тя! Аз съм странната нова песен, цялата е текст, а още повече - мелодия, а пръстите ти са магнити за душевните ми струни. Аз съм камикадзето стремително насочил самолета си в твоята душа. А ти си пътят, животът и истината, заради която давам своята. Повторението на натрапчивото местоимение е повод да търся друг. Ако може......себеподобен. В мен днес има само много ти, ти, ти. И все така недостатъчното аз.

ПОСОКИ

Въпросът е дали човек си прави експерименти със себе си или онова, което експериментира върху него му дава повод да си мисли, че той експериментира върху него!? По-скоро сме водени по пътя, в който вървим, но с правото да си избираме посоката! Нещо като да  си тръгнал на някъде, но можеш да стигнеш до там по много пътища, като това ти дава убедеността, че ти сам избираш. Реално няма как да разбереш дали пътя те води или ти го създаваш, защото настоящето се гради на момента според нас хората, но то всъщност е вече предрешено. Все пак ни остава свободата на волята и правото на избор да минем по прекия или по заобиколния маршрут. Когато в животът ни се затвори врата към един път, се отварят няколко врати към същата посока! Но тогава трябва да изберем в коя да влезнем, като това не променя посоката, но изменя маршрута ни. Всъщност човек сам избира в кое да вярва, как да живее и какво и кой да обича, докато стигне до там до където му е отречено.

КРАТКА ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦОВЕ И ПРИНЦЕСИ,ПОДХОДЯЩА ЗА РАЗКАЗВАНЕ ЧРЕЗ ШОРТ МЕСИДЖ СЪРВИС

През девет планини в десета, на брега на един лозов плаж, в дворец на колела, живеел чудно хубав принц! Принц Ми бил толкова хубав, че го желаели всички принцеси и моми в царството!Дошло му време да се жени и решил да направи бал, в който да се запознае с кандидатките за място в покоите му! Извикал глашатая, дал му свитъка с поканата и той започнал да обикаля из страната. Стигнал до големото село и забил тъпана насред ялта! Чула за бала и дъщерята на бай Геле. Затъкмила се с най-сносната си премяна, сложила свеж гербер зад ухото си и тръгнала към царството! Дошъл денят на бала и всички моми и кокони били добре дошли. Отворили се дверите на мобилният дворец и кандидат принцесите влезли. Засвирила музика и заприиждали блюда и питиета. След това се появил и принц Ми. При вида на чудно хубавата му, зашеметителна и омагьосваща красота половината от кандидатките припаднали, а другата половина изпаднали в несвяст! Когато се свестили, принцът застанал пред тях и им задал една задача! Казал им, че която принцеса успее да стъпи в стъпенките на сърфа и му изправи мачтата, тя ще е неговата избраница! Засуетили се ония ти ми булки, запрепъвали се коя да е първа, само Ел стояла скромно в ъгъла и чакала да й дойде реда. Всички се изредили да си напъват краката в стъпенките, но никоя не успяла! Тогава принц Ми забелязал красивото русо девойче и я поканил и тя да опита! Пробвала и Ел, и какво мислите? 

О чудо!!! От раз си вкарала крачетата в стъпенките и му изправила мачтата! Принц Ми и принцеса Ел от този миг насетне заживели дълго и щастливо!

КОГА СЪМ ВИНОВЕН И КОЙ ЩЕ МЕ СЪДИ?

Чувството за вина ни пази от повторни грешки. В този ред на мисли, те са необходими и са сходни по развитие с придобитите ни инстинкти в следствие на грешки, допускащи нараняване на физическото ни аз. С тази разлика, че касаят психиката ни. Да си виновен означава да възприемаш дадена постъпка като неправилна! Тук апропо се питам как разбираме, че в нещо грешим? Дали правилността на нашите постъпки е по-скоро взето решение от базата данни на обществените ни наложени стандарти или е просто акт на възприятие, независимо от тях! Дали нормите налагащи ни морал не са просто отнемане на свободата? Моралът и етиката на един човек защо трябва да е задължително в нормите на наложените ни правила!? Нима правилата и законите на обществото са онова, което ни вини или оправдава пред самите нас ? И дали господ желае да сме страдалци? Как да разберем кога сме виновни? Спрямо наложения ни морал или спрямо правотата на собствените ни възприятия и респективно нужди и желания? Когато падаме и се нараним, се опитваме чрез поуката да избегнем следващ път. Но когато се наказваме с нещастие, защо пак си даваме шанс да страдаме? Много въпроси, малко отговори! А кой може да ни каже истината? И когато отговаряме някой ден пред НЕГО, дали няма сами да си задаваме въпросите и сами да се съдим? Кой знае? Абе, много съм се замислил явно, я по-през просото да го карам, па ако сгазим лука, сгазим!

В ОЧАКВАНЕ НА.............

Някой питали се какво се случва в момента? Дали точно еволюционният ни етап  не провокира кризата в обществото ни? Общество, което е достигнало нива на научно техническа революция с неимоверно бързи темпове! Свят, преживял хиляди войни и катаклизми! Човечество съществуващо и оцелявало във вечна борба с природата, но и най-вече със собствения си вид! На теория раса, способна да се погуби сама, дори без външни сили и намеса. Живеем във времена, в които всичко е управляемо от световни сили и господари. Времена, в, оито парите са властта, а властта е пари. Свят, който е глобален в информационен план и каквото силните искат да внушат, го постигат в реално време! Цивилизация на низък морал и егоизъм, в който човек за човека е враг. Липсата на страх от господ и божественото сформират апатия и тесногръдие и свят, в който всеки се бори и бива покварен от суетата и лакомията. Мое лично мнение е, че ако не се борим всички, а оцеляването на всички, ще погубим всичко!!! Светът е рационален и управляем, както повелява течението на гностицизма, но трябва да проумеем, че не ние, а вселената ни управлява и от нас се изисква почитание към природата и себеподобните и  уважение към сътворителя, а не демонстрации на властолюбие, сребролюбие и самозабрава и низки страсти, водещи до страшната развръзка на бъдещето ни!

ТЪТРЕЙЧЕТО ТОТИ И ПЧЕЛИЧКАТА ТЕДУНКА

В страната не търтейте живеело най-работливото  търтейче, на което всички разчитали, когато падне сняг. Викали му Тоти снегорина. Тоти бил много работлив плужек и никога не оставал своите съседи в беда. Когато паднел много сняг, той запретвал ръкави и започвал да вършее с лопатата си. Проблемът бил, че другите търтей не го разбирали и му се подигравали като го наричали Тоти-пчеличката.Тук на почит било нехайството, безхаберието, леността и съвършения мързел. Съвсем на скоро били избрали и цар на Търтиленд на име Търти Плужеков, който спечелил изборите като не правил абсолютно нищо в продължение на една година. Толкова нищо не бил правил, че в деня на коронясването си така се бил запекъл, че се наложило доктор Търти клизмата да го обслужи. Търтейте просто били създадени да не правят нищо, а Тоти снегоринчето развалял имиджа на губернията. Един ден, не щеш ли, паднал толкова много сняг, че Тоти не смогвал. Тъкмо изчистил една улица до края, а в началото вече въобще не личало, че Тоти снегорина е доказвал непренадлежността си към търтейският род. Тогава решил да се обади на кметицата Търти Фъндъкова и да я помоли за няколко цистерни с луга. Тя обаче била на мързелива среща с премиера Тътримутро пожарникаря и мързеливо резали ленти на една недовършена магистрала. Тогава през главата му минала идеята да се обади на своята любима приятелка, пчеличката Тедунка и да я помоли за помощ. Дошла Тедунка, плюла си на крилцата и се заловили със снегопочистването. След като се потрудили доволно, Тоти снегорина поканил пчеличката Тедунка на гости у неговото жилище на улица Търти Берон. Там на по чаша кленов сироп обсъдили тежката обстановка в Търтиландия и Търти решил да емигрира в някое по-работливо царство, където да бъде оценен и да успее да разгърне целия си потенциал. За целта се обадили на пчеличката Георгиева, която от едно известно време живеела в Маусленд, щата Капибария. Тя им казала, че е много доволна от стандарта на секс в тази страна. После звъннали на светулката Мерунка, която също живеела в Маусленд, но в щата Полигамия, която им споделила, че е много доволна от законодателството в този щат, защото позволявало многоженството. Звъннали и на калинката Мадлен-Гримон, която от скоро живеела в Гримландия и била много доволна от продуктите на Ейвън, които се раздавали безплатно там и калинките се мажели и клепали на воля. После се обадили и на светулката  Гагауз, която определено била много щастлива със своето семейство в Интелектуалия. Но Тоти снегорина искал нещо по-така. Искал да бачка като кърт. Тогава с пчеличката Тедунка решили да емигрират на Къртовските острови и да си пробват късмета. Заминали за там и заработили щастливо. И до ден днешен като мине самолет покрай къртовските острови и може да види Тоти и Тедунка как си бачкат щастливо и прещастливо. Особено Тоти!

ЕВОЛЮЦИЯ НА БОЖЕСТВЕНОТО

Повечето приказки имат за цел да опровергаят лъжата, да изтъкнат справедливостта, назидавайки лошото и възвеличаят добродетелта!Междувременно да отворят големия бял лист в душите ни и ние да сътворяваме от невръстна младост благини, мир и красота! Защо обаче палитрата на човешкия духовен ресурс е тъмна? Къде са добродетелите ни, когато изпаднем в ситуация, когато не подаваме за шамар и другата си буза? И колко ризи имаме, когато не искаме да дарим нито една? Всъщност живота ни е низ от вселенски случайности и цялото ни съществуване само по себе си е проява на лош вкус от страна на сътворителя. Освен ако той самият не е решил да експериментира в съотношенията на доброто и лошото в самообучаваща се репродуктивна биологична материя! То и дори Дарвин да не е прав (макар че правотата му не изключва божията намеса), така ни е устроен еволюционният начин на съществуване, че добротата се изразява само в добре предадените гени, а слабият лъв никой не го пита дали е добър!Защото според тези строги принципи единственото, което касае развитието ни, е налагането на надмощие, сила, издържливост и несломим дух! Е къде да оплождаме с добродетели тогава? Представяте ли си едно стадо бизони например? Отива мъжкият бизон при женската да си обменят генетичната добродетел  и другият мъжкар му прави път и му вика:

- Аз колега бях пръв, но понеже съм много добър, ще ти предотстъпя влагалището й, за да се мултиплицират твоите гени!Или един лъвски прайд, в който лъвовете са  джентълмени и никога не водят битки помежду си, а предотстъпват правото на оплождане на най-слабите! Ми то какво би се получило от това? От тук обаче следва и въпроса........Кое е доброто и как изглежда то? Светлината ли е по-добра от тъмнината и как би изглеждала тя без нея? И когато светлината бърза с най-голямата възможна скорост във вселената и достигне някъде, не разбира ли, че тъмнината е вече там и я очаква? И дали въпросите са създадени, за да търсят отговори или просто отговорите очакват своите въпроси?

КРАТКИ ОТКРОВЕНИ ИДИОТЩИНИ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Страхът не пази! Той погубва! Мълчанието е злато, но само когато не спестява истината. Не е страшно да умреш! Страшно е да умреш като страхливец! И да мълчиш не е страшно, но само, ако не си задаваш въпроса дали така е редно. Съмнението гнети, но подозрението погубва. Предпочитам да се погубя в положително доверие, от колкото от отрицателно НЕ такова. И искам да говоря със себеподобни, а не да губя думи в разговор с примати в човешки облик. Предпочитам да ме наричат странен за това, че съм различен, от колкото да ме намират  за обикновен за това, че съм безличен. Харесва ми да обичам откровението, но искам и то да ме обикне! А всичко всъщност е толкова просто! Просто трябва да ти е верен компаса и да те ориентира в правилната посока. А по повод мнителността на хората си мисля, че тя всъщност е по-погубваща дори от предоверяването. Ако доверието и недоверчивостта са болести, предпочитам да се разболея от доверие. А ако глупостта е хапче за щастие, предпочитам да остана нещастен.

ПРОЛЕТ НА КУКУВО ЛЯТО

ПРОЛЕТ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ! ВРАЦА, 06.30 Ч., 20 ГРАДУСА. А ЛУНАТА СЕ ОТДАЛЕЧАВА С 3.5 СМ НА ГОДИНА ОТ ЗЕМЯТА. СЛЕД 1.5 МИЛИАРДА ГОДИНИ ЕФЕКТА, КОЙТО ОКАЗВА ВЪРХУ ЗЕМЯТА ЩЕ НАМАЛЕЕ И ТОВА ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ИЗМЕНЕНИЕ НА НАКЛОНА НА ЗЕМНАТА ОС. ТОГАВА СИГУРНО ЩЕ ИМА И ЗИМА ПО НИКОЕ ВРЕМЕ. ОТ ДРУГА СТРАНА ПЪК, СЛЕД 2,5 МИЛИАРДА ГОДИНИ СЛЪНЦЕТО ЩЕ ИЗГОРИ ЦЕЛИЯ СИ ЕНЕРГИЕН ЗАПАС ОТ ВЪГЛЕРОД И ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА СЕ РАЗДУВА И ПРЕВРЪЩА В ЧЕРВЕН ГИГАНТ. ТОГАВА ЩЕ ПОГЪЛНЕ ЗЕМЯТА И ОСТАНАЛИТЕ ПЛАНЕТИ И НЯМА ДА ИМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ ЩАТИТЕ НЕ СА РАЗКОПАЛИ (ВСЕ ОЩЕ) ЕНЕРГИЙНИТЕ СИ ЗАПАСИ. А ФЕЙСБУК НАМАЛИХА ШРИФТА. НИЩО!ИМА И CAPS LOCK. НО И ТОВА НАДАЛИ ИМА НЯКАКВО ЗНАЧЕНИЕ, ЗАЩОТО МОИТЕ СТАТУСИ ОСТАВАТ НЕВИДИМИ НА ОБЩАТА СТЕНА И МИ СЕ НАЛАГА ДА СИ ПИША САМ НА СЕБЕ СИ, А АЗ НЕ СЪМ ШИЗОФРЕНИК И ЗАТОВА НЕ МЕ УСТРОЙВА. ТЪРСЯ НАЧИН ДА СЕ СВЪРЖА СЪС СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР ОТ "СУРАТ ТЕФТЕРА" И ДА ГИ ПИТАМ ЗАЩО! ЗАЩО БЕ, КАПУТИ, ВИЕ ТАКА ДИСКРИМИНИРАТЕ НАЙ-ВЕРНИТЕ СИ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ. АМА НИЩО ДЕ! НАЛИ ИМА КОЙ ДА СИ ТЕГЛИ КЪСМЕТЧЕТА И ДА СИ ИГРАЕ НА ФЕРМИЧКИ. ЯВНО Е, ЧЕ И ВИЕ СТЕ ОТ ПРОГРАМАТА ЗА ТОТАЛНО ЗАТЪПЯВАНЕ НА  НАСЕЛЕНИЕТО! АКО ТОВА ПРОДЪЛЖАВА, НЯМА ДА ИМАМ НУЖДА ОТ ТОЗИ ПРОФИЛ И ЩЕ ПРЕДПРИЕМА ДЕЙСТВИЯ ПО ЗАКРИВАНЕТО МУ.

В ЦАРСТВОТО НА МИЛВАНИТЕ ТОПКИ

Двете влюбени акробатчета, Ел и Капибар, навлезли в нов цикъл във взаимоотношенията си. Цикълът на "спихналите топки". Всичко започнало в един хладен октомврийски ден. Докато се щипели палаво под топлите завивки, в ранната утрин Ел решила, че вече няма смисъл да губят време за закуска с яйца, а е по-добре да преминат направо към пощипване и погалване на яйцата на самеца. Това било толкова хубаво, че Капибар ръмжал от кеф като усурийско тигърче пред стадо Гнута. Всяка сутрин Капибар посрещал зората с тръпнещи за милувка топки. Минавали дни, минавали месеци! Милувките и ласките върху неговите кожени кесийки не преставали. В началото те били с размер на гюлета, но на втория месец намалели до размера на топки за боулинг. След половин годишно милване се смалили до размера на билярдни топки, а на деветият месец били големи колкото сирийчета. И тъй като милването и пощипването не преставало, към 12 месец горките капибарски топчици се смалили до размера на пластмасовата главичка  на топлийка. Но Ел толкова обичала да пощипва и милва, и цунка топчиците на Капибар, че продължила  да го прави, но за целта използвала лупа и пинсети с памуче на края. След тестисната метаморфоза Капибар решил да вземе мерки за възстановката на предходния размер на кожените гуди. Временно помолил Ел да го милва по крачетата, че и без това му били големи, а с помощта на вендузи за носене на стъклопакети започнал изсмукването и обратното уголемяване на къщичките за бели човечета. До няколко месеца Капибар отново разполагал с кожените си топки за боулинг и бил много щастлив, въпреки че едвам се държал на краката си! Целият свят бил прекрасен и кожен за Ел! Шепите отново били изпълнени с кожена романтика и вдъхновяваща обръсната прелест. Ех,колко хубаво им било! Цикълът на кожените мяхове можел да се повтаря и повтаря, а милувките и нежността да придобиват все по-колосални измерения.

СЪНИЩА В СЪНИЩАТА

  Сънувах, че сънувам! А онова, което сънувах беше апокалипсиса. Неочаквано притъмня и София се превърна в морски град, на което първоначално се зарадвах. После обаче морето се развълнува зловещо и стана страшно. В един миг цялото море се отдръпна назад. Настана гробна тишина и зловещ ужас обзе мислите ми. Сетне от далечината се зададе огромна вълна с колосални размери. Уплаших се и се събудих от сънят, който сънувах в съня си. След това сънуваното се повтори като предишното се изпълни, като пророческо видение. Тогава тази вълна ме заля и се събудих в действителността. Сега онова, което ме вълнува обаче, не е апокалиптичният потоп и дали има някакво тълкувание и дали въобще има някакво пророчество в него, а по-скоро дали не живеем в сън. Дали онова, което сега наричаме действителност, всъщност не е нереалност? И дали някой ден, когато животът ни свърши тук, ще се окаже, че сме живели в сън? По същият начин смъртта дали не ни събужда, за да се озовем в същинската реалност? Понякога сънищата ни са толкова истински, че едва, когато се събудим, разбираме, че не са истина. Понякога се радваме, че не са, а друг път съжаляваме, че сме се събудили. Дали армагедона и рагнарьока няма да дойдат за всеки в битката между божественото и звяра у самите нас? Питам се дали след време няма да изпитаме именно същото усещане, когато преживяното тук свърши. Дали ще сме доволни от онова, което сме били тук и сме преживяли или не? Кой знае?Всеки сам ще разбере някой ден!

НАЙ-РАЗЧУПЕНАТА СВАТБА

Събота! Хладно октомврийско утро! Най-обикновен сватбен ден. Ел се суетеше около натаманяването на бялата си булченска премяна. В атмосферата се носеше дъх на очакване и леко първескинско напрежение. Г-н Капибаров сновеше напрегнато в кръг около холната маса, облечен в подходящ младоженски костюм. Все още не бяха съвсем готови, когато на вратата се позвъня. Ел изтича да отвори, докато междувременно нагласяше косата си и стискаше една фиба в устата. Бяха кумовете. Носеха една огромна саксия с момини сълзи и една по-малка с филодендронче.

- Здравейте! - каза Ел и размени обичайните бузени целувки, докато щадеше гланца и червилото си.

- Здравей, щастливке. - поздрави я лейди Га-га.

-Здравей, групово сладурче. - на свой ред я поздрави г-н Пани.

След като взеха младоженците, кумовете ги отведоха  към напудрения Ролс-Ройс. Пристигнаха в гражданското, където по граждански изтърпяха монотонната, блудкава, стереотипна реч на служителката. Размениха си пръстените. Обрекоха се и поеха към църквата. Там стоически издържаха подаръка си от "маменцата и татенцата си", а именно дългата процедура. И след като обиколиха незнаен брой пъти храма и кумът им, с треперещи ръце едвам съумя да не им удари короните, заминаха към пиянската церемония в ресторант "Сватбен рай". Там присъстваха всичките им приятели, но за родителското съсловие бяха уредили един съседен ресторант. Съседен, защото не искаха да правят война на поколенията. Всички бяха щастливи. Мадлен -Гримон се беше маскирала на главния герой от "Мумията е жива". Пуцко и Муцко носеха една заровена томахавка, Ледената кралица беше довела последният си скиор, който намирисваше  на восък от най-малко 100 километра.  Г-н Анастасякис им подари "биле за вечна любов". Марчела Торомани също бе там и цъфтеше в цялата си усмихната прелест. Количеството позитивин, което бе изпила преди сватбата, можеше да направи щастливи за 10 минути целия индокитайски полуостров. Там бяха и 10 сърф легенди от южното черноморие, както и Императорчето със своята роднинска свита. В този момент г-н Пани хвана микрофона и започна своето кумско слово:

-Скъпи приятели! Другари и другарки! Скъпи съотечественици! Днес! На този тържествен за всички ден сме се събрали, за да бъдем съпричастни с великото тайнство на любовта и неговата низост в превръщането му в брак. Да вдигнем наздравица и да отпием тежки глътки за любовта, брака и още нещо! Гор-чи-во, гор-чи-во! По-хо-тли-во! По-хо-тли-во!

След като щастливата двойка изсмука и последният си кислороден запас в устата и дробовете си, всички запляскаха щастливо с ръце и се понесоха във вихъра на танца и алкохолното опиянение. И тъй като дрес кода на събитието беше "двама голи и един без гащи",  поетапно всички почнаха да се разсъбличат. В разгара на тържеството дойде съкрушителното голо хоро и сетне сърфистката копаница. А голата ръченица се поведе от г-н Пани, който ведро размахваше кумовата кърпа и бъклицата и викаше:

-Ихууууу!

В края на събитието всички си бяха толкова близки, че и на сън да ги бутнеш, ще ти кажат кой какво е крил толкова време от другите. Поради необходимостта от цензура, а и наложеното вето върху вулгарността от страна на младоженката, ще премълча пикантния развой на тържеството. Но само искам да ви кажа, че ако и вие бяхте там,  щяхме дълго време след това  да не се поглеждаме в очите докато си говорим!

ШУМЪТ НА НЕИЗПЪЛНЕНОТО

Като мехлем за душа несретна.

Като дълбока диря от страх.

Като биле за радост.

Като забравен стар грях.

Вътре в мен се спотайваш.

И странно, че свикнах със теб!

Желание мое за истина.

В живот без никакъв ред!

Като страшни окови

и подкови без тропот.

Като празни хамбари

и палачи без ропот.

Ще те вардя до края.

А ти просто излез!

Разхвърли тези надежди!

От утре, за днес!

.

ЕМАНАЦИЯ НА ДИАЛОГА

Една приказка изтъкваща важността на духовата музика в семейството и пресъздаваща фриволното и леконравно женско поведение,възбуди неспокойните разумни духове.Тук ползвам за съавтори едни много уважавани от мен герой!Диалогът сам ще ви въведе във вихърът на вечният антагонизъм между половете и съответно,постоянната му библейска обвързаност.Приятно четене!


Т. С. 
doesn't like... поне 3 забележки! Извинете, че се зачетох повече от внимателно и се замислих основателно..без лични чувства!
1. мъжът откога е главният обект, а жената - малка/голяма- субект на въздействието, и откога на мъжете им се харесва да сЪ в ролята на неодушевен предмет ;))) освен ако не са такива.
2. чувала съм, така казват поне, че най-голямо удоволствие на мъжа носело удоволствието на жената в негово присъствие и с негови надлежно положени усилия :))
3. когато жената стане неспособна да направи истински добра свирка, то значи е престанала да се интересува, да полага усилия...т.е да е влюбена, и най-точно - сменила е обекта:)))

A. G. 
хе хе хе очаквах даже доста по-бурни реакции :)))Значи провокацията си я бива все пак.
Т.С.,поне 3 забележки към кого?Когато нещо предизвика у нас емоции независимо от знак + или - на лице е вече факта,че имаме лични чувста ...Думите,написаното винаги придобиват онзи смисъл който ние вложим в тях.Интересно ми беше да видя ти какво видя в текста и твоите 3 истини по тази тематика-противоположни на героинята :) За мен това е история разказана силно и единствено през една определена ,тясна призма,за да се подсилят определени моменти и да се постигнат целите с който е написано.Не означава ,че това е максимата и абсолютната истина ,нито е събирателен образ на жената.Не ти харесва,но това не означава че подобни истини в живота на други хора няма,нито пък ние можем да сме им съдници.За мен you didnt get the poin Просто другата гледна точка :) Емпатията е нещо много слабо развито у хората напоследък.Но това е едно друго мое си проучване.

E. P. Проявявам емпатия към всяка умна мисъл и отстоявано становище.Особено,ако то отправено от умни,като вас жени.Дами.....обичам ви!-)))

E. Ц. 
По повод заформилата се дискусия,бих искал да споделя и аз ако позволите ,своята несъвършенна МЪЖКА позиция! Вдигнах палче поради това,че исках да адмирирам и окуража г-ца Г. за творческите и усилия,но честно казано и аз съм леееко несъгласен относно идеята и цялостната концепция на разказчето....Ако написаното е плод на личен житейски експириънс,бих могъл да проява известно разбиране и дори съчувствие! И освен да “цъкнем” с език от възмущение и да си плюем в пазвите това да не ни се случи,т.е. да не станем “лопатари”,друго не виждам какво можем да сторим...Това си е нормалния житейски кръговрат! Безметежната идилия,уви се случва само на големия екран :))) Тук трябва да се обърне голямо внимание в/у част от разсъжденията на г-ца С. и по-специално относно т. 3 (три)! Ето върху това наистина много може да се помисли и да си направим необходимите изводи.
Какво би подтикнало НЯКОИ от мъжете да си търсят млади Старлет-ки или “неволно” да попадат на тях....??? Тук единствената ми забележка,уважаема г-це Симеонова е,че не винаги Вие жените сте “ножа и хляба”, или “божието докосване”, в следствие на което идва сътворението...Имате навика и обожавате (казвам общо за всички жени) да се надценявате мъничко...:))) Защо винаги си мислите,че ние мъжете сме някакви малоумни “пасящи трева” бозайници,лишени от всякакви чувства нерези,гледайки само къде да освободят нагона си??? Ми не,не е така!!! И щом се е стигнало до там,че да си търсим някъде по-добри свирки,то не по-малка вина имате и Вие жените.
А това дали вече не ни ги правите толкова хубави,колкото НОВАТА...при положение,че съм вече на този етап,то изобщо, ама никак не ме касае дали Вие сте “сменили обекта”!
Моля написаното от мен да не се приема от НИКОЙ лично! Това си е просто моята индивидуална преценка в/у нещата от живота,вселената......и всичко останало! ;))

E. P. Аз пък ще застана твърдо на страната на многоуважаемата г-ца Г..Тя умее и желае да изкаже своето виждане,като съответно хиперболизира образите и ситуацията за да получи съответният подчертан ефект.Всъщност това е творческо виждане,а не твърда позиция.Пък и в живота има от всичко.Така,че описаният художествен сюжет,е дори много възможен и достоверен,а г-ца Г. никъде не е вметнала,че изказва правило или закон.Така,че приятели моля признайте умелият писателски талант на Анна,а не упреквайте и оспорвайте.-)))

Т. С.
А., емпатията е нещо като симпатия, но натоварена с емоция-не бих могла да съм съпричастна към неблизки на мен хора и идеи:) И определено не говоря за Вас! I did get the point, you didn't get mine :) Безкрайно сте ми симпатична, затова написах, че не е лично насочено!
Ц, злобата и агресията в изказа е символ на творческо безсилие или обща слабост, не на безразличие, което пък всъщност наистина е без значение.
Панагонов, прав си както винаги! Съгласих се.

Emil Tsolov 
…е,аз винаги съм бил далеч от творческите напъни,така че по-скоро обща слабост ще да е! :))) Добре, че е злобата,та да ме храни ,съвсем ще се срина инак...направо съм на ЗЛОБО-синтеза :))) Пак нещо сме приели лично,а то никак не исках да бие в тази посока.....Просто разсъждавате мега-избирателно и сте доволни само когато ВИ отърва. Другия път ще знам,пуделски да помахвам с опашка,чакайки да ми хвърлите поредната порция от вашия ,единствено верен мироглед,няма да лая и мъркайки само ще се СЪГЛАСЯВАМ!!! Абе що направо не ме заведете на ветеринар,та да реже там каквото е останало,да почна даже направо да мяукам,та белким ви хареса.... МЯУУ,мишленца!!! :)))

Т. С. Сам се заведи на лекар, миуо ми мишуенце..не приятелски, чисто човешки съвет!;)

E. Ц. 
Евалата,Т.! Ето това се иска именно,бейби-back to reality!!!
Добре е човек и да си показва зъбките понякога,а не да се старае само да си изгражда илюзорен,романтично-неприкосновен ореол! Никой от нас не е светец и никой няма никакво право да съди “малките търсачки” или който и да било,защото всяко действие е в следствие на предишно действие или бездействие!!!!
А така в тази си светлина наистина ме кефиш повече,bitch!!!! Хахахахха...:)))))

E. P. А мале,мале,мале...................дискусията претърпя "дяволска" метаморфоза!То дискусия,то чудо!Хахахахахахахаха.......забавно е!Наистина е забавно!-))))

Е. Ц. ‎....поне наистина да отдадем заслуженото на многоуважаемата авторка,че предизвика и успя да разкрие поне част от The dark side of the "moon" Хахахаа,и аз днес се позабавлявах :))) Наваксах си пасивността във ФБ поне до следващата провокацийка...:)))

Е. П. Хахахахахахахахаха..........ама вярно Е.!Ти толкова не беше писал от поне от една година!Добре,че е Анна да събуди феникса у теб!Хихихихихихихи

A. G. 
Хохо хо хо Казвайте да пускам всяка седмица по една такава бомба....Да има активност да се дискутира да се пише ,да се ходи,да се отива,да се връща....бабо Гицкеее ( леле това ми беше любимо)ха ха хаха Хора давайте по-спокойната.

E.P. И Т. и Е. са изключителни събеседници и винаги съм зачитал тяхната гледна точка.За мен е чест да дебатирам с интелигентни,широко скроени и забавни събеседници.

РОМАНТИЧНА ПРИКАЗКА

На самия край на света! На пясъчния килим! Точно до самия край на лунната пътека седяха най-влюбените две същества във вселената. Съзерцаваха звездното небе и се любуваха на съзвездията. Голямата мечка и Плеядите се бяха разкрили в целия си загадъчен блясък, а падащите звезди на хоризонта потвърждаваха нуждата им от желания! Точно между Воловар и Козирог се получаваше много странна конфигурация, която те оприличиха на любовния инструмент на мъжката влюбена твар и я кръстиха малката шибучка (защото той бе скромен и не искаше да величае органа на оргазмено-влагалищният фурор). Сега!  Тук под романтичния небосвод княз Михаил реши да поиска ръката на Русокоска! Искаше и други неща да й поиска, но за сега бе взел само един пръстен за ръката й. По-сетне щеше да й набави и едно пръстенче за пъпчето.  Русокоска предвкусваше очарователния миг на предложението и нежно се суетеше и умилкваше около княз Михаил. Когато той извади пръстена и застана на колене пред Русокоска, тя припадна за минутка, а после изслуша любовната тирада на бъдещия младоженец. След като премина цялата церемония по предлагането и взимането на ръце, двете влюбени гугутки се отдадоха на ласки. Князът бе подготвил и още една изненада за Русокоска. Последно поколение GPS за откриване на G точката. В момента, в който малката шибучка проникна в разораната целина и електронният пътеводител го отведе до G копнежът на Русокоска, тя зави като вук на аки след ядене на шипки. Романтиката бе пълна и единственото, което оставаше, бе да насрочат дата на сватбата и да разпратят покани на всичките си откачени приятели. Малък проблем имаха в избора си на кум, защото определеният за такъв пишеше големи мръсотии напоследък. Но за сметка на това кумата бе ясна! То и тя пишеше малко мръсотии, с които провокираше неодобрението на мнозина, но за сметка на мръснословния и сквернословен кум, поне спазваше цензура и благоприличие на израза си. (ако има интерес ще ви разкажа и за груповата оргия по време на сватбата)

Малката търсачка на големи завоевания .....ОТ АННА ГАГАУЗ

Имало едно време едно малко момиче, което случайно и доста рано открило силата на своето междукрачие. Растяло надъхано, самоуверено и здраво стъпило на високата стълба на самочувствието, че може да има всеки, когото пожелае. Защото било факт, че пожелавала – и по-скоро – търсе...ла удоволствието от това тя самата да бъде пожелавана – и получавала всеки мъж, изпречил се на пътя й. С особен интерес обезсилвала женените и обвързаните. Носело й някакво нечовешко удовлетворение и усещане за мощ знанието, че всеки един от тези мъже си ляга с нея против гласа на разума си, но под силния напор на слабините и егото си.


И тя беше малката царица на много легла, които я посрещаха с топлината на греха и я изпращаха с въздишката на намачканите чаршафи. Имаше един-двама-трима и т.н. до плюс безкрайност мъже, които я пожелаваха повече от веднъж, други, които я криеха от жените си, трети, които така и не й се обаждаха втори път, имаше и такива, чиито дъщери бяха на нейните години, както и такива, чиито жени носеха децата им и липсата на секс ги запращаше право при нашата малка героиня. Но тя бе доволна за всеки, когото бе имала.
Имаше и няколко бесни жени, една я завари в семейното си ложе, друга видя мъжа си да я целува зад блока, трета подслуша телефонните им гугукания, четвърта направо я хвана за косата и я нарече „курва”.



А тя беше щастлива. В главата й зрееше една мисъл, която тя изрече в лицето на тази, последната мамена съпруга, която оскуба косата й:


Ако се напънеш да направиш една свястна свирка на мъжа си, той може би няма да ме търси.


Шамарът, прелетял край ухото й, я оглуши за момент. После чу звънкия си смях в ушите си като камбанки. Фръцна се и забърза към следващия.



Минаха години и малкото момиче стана жена. С репутация, но все пак млада, разцъфтяла и безбожно красива. Един ден срещна един мъж. Той нямаше жена, приятелка, дете и дори домашен любимец. За пръв път тя се влюби. Вече не искаше мъже, не си пожелаваше да бъде желана от всеки. Искаше него. И го имаше. Стана жената, която го чакаше вечер след работа, жената, която гладеше ризите му сутрин...жената, която трепваше при всеки звън от смс на телефона му. Искаше да му роди деца, да заживеят щастливо, да имат семейство. Преди всичко искаше да бъде за него чиста, каквато всъщност не беше. Някак не можеше в неговото легло да играе игрички и да бъде мръсница. Беше любяща. Беше невинна.


Много скоро след това чуваше телефонните му разговори късно вечер, усещаше чуждите парфюми по ризите му, не го дочакваше вечер, защото той се прибираше призори.


Беше се превърнала в една от онези жени, които явно не умееха да направят свястна свирка на мъжете си. Защото някъде там винаги има едно малко момиче, което случайно и доста рано е открило силата на своето междукрачие.

ГРАВИТАЦИЯ НА ЧУВСТВАТА

Есента дойде и Капибар се завърна в родният си Маус Ленд.Ел го очакваше на влакчето на ужасите от "Призраци под виенското колело".Тъкмо се чу свирката на пристигащият влак и Капибар вече беше развял коси през прозореца на мишият вагон и помахваше с букет червени рози,които бе набрал на гара Подмишене.Толкова бе ентусиазиран от завръщането си и срещата си със сърф примата на западното черноморие,че едвам сдържаше сълзите си от вълнение.:
-Дин-дан!Влака от Капибарово пристига на първи коловоз!-съобщи диктора на гарата.

Ел се втурна през глава към перона и за малко да изгуби финката на дъската за сърф,която бе взела за подарък на Капибар.Капибар и Ел се прегърнаха по сърфистки(единият си държи гика,а другият му духа) и се запътиха,към мишето царство на Капибар до Мишинска академия.Там се любуваха на загорелите си за оплождане тела цели три дни.Когато свършиха с любуването Ел отиде на  в магазинчето за Травъл стоки,където като една истинска  билетопродавачка,започна организация на  зимна почивка за влюбени гризачи в областта известна като Ледена Царичина.След няколко дни всичко беше натаманено до най-малките подробности.То хотела им хотел,то ол инклузива им ол инклузив,то транспота им транспорт!В уреченият ден отишли на килимовата гара,яхнали летящото килимче и пристигнали в Ледена Царичана.Настанили се в царският апартамент с изглед към долината на намазаните скиори и повикали камериерката да им донесе по чаша Токайско вино.Тъкмо отпили от червеният еликсир,когато по телевизията съобщили прогнозата за времето.Казали,че денят не е подходящ за ски,защото на този ден в годината Ледената кралица взимала жертви.Капибар обаче бил голям КУРназлия и не искал да се съобрази с прогнозата,единствено силната любов на Ел го разколебала и взели разумното любовно решение да си останат уютното хотелче на Токайско и секс!Тъкмо били експериментитали около 48 пози от "Кама Сутра и с вечерами",когато погледнали през заскреженото стъкло на хотелската стая и съзрели в далечината,в долината една купчина от скиори,която нараствала с неимоверни темпове.Докато довършили книгата,вече скиорската купчина била толкова голяма,че Ел си спомнила за чудесният уикенд в който с Капибар се протрили в подножието на Хеопсовата пирамида.До няколко часа лавината оТ скиори с намазани ски се уголемила до невиждани размери!Била малко по-голяма от луната и дори започнала да изгражда собствена гравитация и да влияе на приливите и отливите.Когато се събудили на другият ден и излезли от хотела на разходка,с недоумение установили,че световният океан е повишил нивото си в следствие на новият гравитационен ефект от новообразуваната скиорска планета.Капибар захвърлил ските и яхнал сърфа.Полетял с ветровете и благославял Ледената кралица,а Ел си купила едно хвърчило и превърнала сноуборда си в кайт.Толкова прекрасно било............толкова прекрасно!!!ВСЯКО ЕДНО ГОЛЯМО СЪРЦЕ ПРЕВЛИЧА ДРУГИ ПО-МАЛКИ,А КОЛАПСА НА ГИГАНТИТЕ ОБРАЗУВА ЧЕРНИ ДУПКИ.НАЙ-МОЩНИТЕ ГРАВИТАЦИОННИ ПОЛЕТА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.-)

ЕМИ ПАНИ И НАЙ-КРАТКАТА ПОКЕР ПРИКАЗКА

Имало едно време един фантазьор,който много обичал да си съчинява приказки и да си плачка докато си пише стихчета.Но един цял уикенд се отдал на "Тексас холдем" и в главата му имало само аса и попове!И чат-пат чифте дами.Най-му връзвало на 8 и 8,за това на галено си ги кръстил-снежните човеци!И като спечелил достатъчно за да се отдаде на заслужена почивка,седна и написал най-кратката приказка на света!Ето я и нея!(и с чифте и с два чифта Асан,може да яде баница,но с фул и каре по добре ще яде баница,защото стрейтовете и флъшовете ще останат гладни!)Това е!А това е послеписа.(стрейта и флъша трябва да бъдат забранени със закон,или поне по сила трябва да се наредят между един чифт и два чифта!И без това по честота стрейта и флъша,са по-чести дори от двата чифта.И всеки неграмотен играч,пред който не вървят ни стратегии,ни блъф и като всеки фрирол тъпак обичащ да играе до ривър,печели с подобна комбинация.ТЪ...............за да е приказка покера,трябва стабилна игра.Това е формулата на успеха с добавка и на поне малко късмет в сюблимните моменти.-)))))

ЕСКАЛАТОР КЪМ НЕБЕТО

Седя си сутринта на светофара и до мен един Кадилак Ескалейд.Загледах го,защото много ми харесват,а беше и черен с много хром по него и лъщеше.А на шофьорската седалка,застанал в стойка "кисело дупе" седи един мой приятел.Той,тоя мой приятел от малък си беше така.Все беше с най-хубавите дрешки,с най-скъпото колело,с най-яките играчки.Просто си беше от "сой" момчето.Дето дядо ми викаше-с добра мая е замесен!Ми то е така!По рождение са го заквасили с имане и охолоство.Дет се вика,нито бе по-умен от другите,нито по-сръчен,нито по-силен,нито по-хубав.........нищо!!!Просто тестото му бе по-набухнало от качествената родствена мая!Ми така е в живота.Някой се раждат за да бъдат хубава бяла коледна пита с късмети,а друг да бъде корав и глетав,сиромашки хляб от трици.Един си се вози на Ескалейда и се качва с ескалатора без усилия към висините на добрият,глезен,разкошен живот,а друг цял живот се катери по тясната си стръмна,криволичеща стълбичка и се бори,впрягайки всичките си умения,потенциал и сили за да достигне някаква височина и то обикновено тази височина е под кадилакското равнище.То е така с маята!Е няма да изпадам в крайности сега,като цитирам великият Яворов с незабравимият му стих"Като няма прокопсия,. плюл съм в тази орисия!"Нито пък ще пропагандирам  Ленинко-Марксиските възгледи,та да вземем от "добре подквасените" и да дадем на сиромаха.Нито ще завиждам,защото отдавна съм проумял,че живота е не справедлив.Пък и щастието не е измеримо само с охолството и придобивките.Както ще отчета и факта,че има и изключения и ще ви напомня случаят със старият Рокфелер,който забогатял с предприемчивост и находчив ум.Да,историята е интересна и ще я разкажа за да повдигна духът на сиромашията.Богатите да не четат!Та Ркфелер бил още млад и невръстен и се катерил по криволичещата си стълбичка,когато го осенила идеята.Имал 5 цента с които отишъл и купил една ябълка.Измил я,и я продал за 6 цента.После отишъл и купил още една,пак я лъснал и пак я продал.Така за цял ден продал 5 ябълки и изкарал 5 цента.На другият ден обаче,като започнал един бизнес ти казвам!!!Мали,мали,малиа!!!Не е истина!Купил две и ги излъскал и ги продал за 12 цента,после пак и на третият път имал пари за три ябълки,та даже и един цент му остана за реинвестиции и амортизации.Купил три,продал ги и пак и пак и пак и после четири,после пет,на края на седмицата купил цяло кило,за два месеца достигнал един чувал,а на края на годината починал вуйчо му и му завещал няколко милиона!Абе кво да ви кажа!?Ескалатора му е майката ей!Съдбата не ти ли подаде ръка,не си въобразявай,че някога ще се изтреляш в космоса!