Светли празници. Така ги наричаме. Но какво всъщност влагаме от себе си в тях? Не забравяме ли, че всъщност Коледа е едни рожден ден? Но не на кой и да е! А на сина божи, на спасителя, придобил човешки образ, за да ни поведе по духовните пътеки на добродетелта. Не са ли всъщност това празници, които трябва да ни смирят и подтикнат към духовното? Защо обаче ми се струва, че това съвсем не е така? В целия християнски свят, особено в по-заможните страни, това се е превърнало в празник на истеричното пазаруване и парад на суетата и чревоугодничеството. Тези светли празници са всъщност вярата към духовното и към създателя. Дни за молитва и почитание към всевишния. А уви ние ги превръщаме в нещо, което повече прилича на жертвоприношение под формата на опит за самоубийство чрез препиване, преяждане и предрусване (за почитателите в частност). Дори в България се шири понятието"свински празници", което тотално експликира асоциативното отношение към повода за празнуване. А ние специално, горките бивши жители на комунизма и атеизма, все още си почитаме повече Нова Година! Толкова дълбоко е оставило отпечатък духовното малодушие, унаследено от другарите, че няма друга държава, в която на Великден да има толкова пияници, които да обикалят църквата в несвяст и алкохолно опиянение без въобще да съзнават, че това са най-тъжните дни, свързани с мъките Христови. А на нас, най-бедните европейски жители ни дай празници! Както мине новата година и започват да те питат къде ще ходиш на море, а веднага след като те нарекат "Оооо....морски", те питат къде ще си на Нова Година. Малко сме абсурдни! На гол тупан чифте пищови! Или както се казва - о времена,о нрави!
Няма коментари:
Публикуване на коментар