ПЪТЯТ НА ТУПКАЩИТЕ ИМПУЛСИ

Над загърбени повели и над мисли заскрежени.
Над натрупали неволи и неща несподелени.

Зад разсъдъци погрешни и зад минала тъга.
Зад раздели непростени и забулени в мъгла.

Пред безумия успешни и безумни неуспехи.
Пред оставени сърца и захвърлени доспехи.

Под загубени усмивки и недодялани мечти.
Под очите ни човешки и оставени следи.

Във туптящата ни тежест и във неуморен път.
Във разхлабена от нежност и от тленност наша плът.

Времето е толкоз вечно и толкоз вечно ми изглежда.
Че явно или аз бъркам, или съм си без надежда!