Отново се опитах да взема кройка на скапания си стар пуловер. Не си купих нов, защото съм изхабен колкото него. Но се заблудих, че ако го закърпя, ще може да заживее наново. Добре му сложих кръпките. Даже за малко ми се стори като нов. Ама той си остана същият стар пуловер с дупките под новите кръпки. Реших, че ако му сложа една нова боя, ще се поднови съвсем. Направих го. Той беше изсивял и го боядисах отново в бяло. Побеля. Освежи се. Не беше зле. Удобен ми беше както винаги. Но след време на местата на кръпките отново зейнаха дупки. Протри се. Пак там. Явно все на едно и също място го износвам. Запитах се дали и ние хората сме като дрехите? Дали, когато прощаваме на приятелите си, не остават същите закърпени дупки, които ще се появят наново? И дали точно пък тези дупки не са съприкосновението на различията ни?Кръпките в нашите отношения са простените грешки на добрите изпитани приятелства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар