Искам сега да видя моето минало.
Но не по нощница и не без име..
Не искам масло да вливам изстинало.
Защото без болка, душата боли ме.
Искам да видя паважа сърдечен.
Разбутан от преход и не подреден.
Защото редът е всъщност обречен
За не натоварен от трафика ден.
Искам да кажа,че няма да стане.
Изпуснато в предколедният дух.
Защото смелостта изисква желания.
И както винаги, не искам да съм сух.
Искам да видя,че си давам смисъл.
Безугризна съвест да ме навести.
Паважът ми уронен, нека ми е кисел.
От бурният тропот остават следи.
Искам отмората, да е само сутрин.
И белите птици имат крила.
А нощите свирят по тънките струни.
Капан за доверие и суета.
Искам да видя моето утре.
Май вече е вчера, но не ми пука.
В далечното минало, е имало бъдеще.
Еми тогава.....хайде! Наслука!
Няма коментари:
Публикуване на коментар