сряда, 15 декември 2010 г.

ЕДНА КЛЕЧКА КИБРИТ

Опънал съм млечния път помежду ни и какво от това, когато сме алергични към лактоза и към връзки, които да ни връзват. Нощем ми миришеш на бадеми и се сгушвам в твоята неясност, за да пусна корени в съня ти. Арсенът носи облекчение за живите ми болни корени като ги убива. Дай ми да се хвана за някое сладко обещание! Щом не мога да се задържа на върха на езика ти, нека се задържа на ръба на търпението.
В идеалния случай се събуждам от изщракването на филийките в тостера, излизам рошав изпод завивките и те виждам пред себе си. Аз не съм рошав! Аз съм си такъв. Поднасяш чаша кафе в ръцете ми, а аз те поднасям в живота си необратимо в синтез от възгледи и причини да те открия. Постави ме завинаги на първо място и ми позволи да прилепна към липсите ти. Защото в списъка с надеждите аз съм най-крайния! Домът е там, където е сърцето. А сърцето е там, където..........
Остана ми само една клечка кибрит, а реколта не събрах. Мравките скриха семена и дано зимата не ги погуби, че да мога на пролет с тях да засея!

1 коментар: