СТРАХ

Страх ме е да на изпъдя теб от себе си.
Имам студ, натрупан от прокуда.
Не ме страх да те докосна.
Страх ме е да те изгубя.


Аз отдавна за никъде не бързам.
От скоро съм съвсем обикновен.
Не ме е страх да те докосна.
Страх ме е от мен!


На колене не мога да се моля.
Владея само дързостта..
Не ме е страх да те прокудя.
Страх ме е от самота.