четвъртък, 21 април 2011 г.
ПРОЛЕТТА НА РАМОТО МИ КАЦНА
Надеждата е последна инстанция на отчаянието. Тя е като буферна зона между мечтите и реалността, между съкровените желания и фактите. Тя е халюцинация на съзнанието, която ни държи будни в тежките моменти. Дори химерна е по-добра от безнадежността. Надеждата е нужда. Надеждата е стимул. Тя е анестетик срещу болката на душите ни. Бялата лястовица живее в нас самите. Когато я открием в себе си , ще я видим и наяве. Намерете прчини да се усмихвате по-често, защото всяка една усмивка е една малка бяла лястовичка.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
;)
ОтговорИзтриване:-)
ОтговорИзтриване:)
ОтговорИзтриване