САМОТНИЯТ КРЪСТОПЪТ-глава 1:1

Валери Козловски беше на 26 години, когато в животът му се случи събитие, което преобърна живота му на 360 градуса. Той беше от заможен род на руски олигарси. Беше завършил тъкмо колеж в Лондон и изживяваше безгрижните мигове на богатото синче, когато се случи инцидента. Баща му и майка му пътуваха от Москва за София с частният си малък самолет, когато повреда в двигателя доведе до катастрофа, която им отне живота. От този ден насетне Козловски пое руля на бащиният бизнес. Възпитан в строго патриархално семейство, макар и доста млад,  Козловски бе един изключително ерудиран млад мъж. Бе богат, млад и като често се случва по принципа на "голямото облажване" и красив. Когато всевишният реши да бъде ларж, то той е много ларж. Може да има един милион бедни караконджула в града, но има и няколко наистина симпатични милионера. На всичкото от горе беше и хетеро сексуален. На "женският пазар" направо се избиваха за него. Котировките му силно се покачваха, особено след смъртта на  дъртия Козловски. Пред наследника на петролният бизнес се беше отворила пещерата на всяческото изобилие. Един млад човек в неговата ситуация се нуждае до себе си от ментор и съблюдател на грешните стъпки. Уви в Животът на Козловски такъв нямаше. Баща му бе особен човек, на когото богатството и бизнесът, бяха довели до обострена параноя, която му пречеше да се обкръжава със заместници и съдружници. Младият Козловски нямаше и роднини в България. Единственото, което сега имаше, беше името с което отключваше вратите на офис сградата, в която се помещаваха офисите на вече собствената му фирма. Когато първият ден, след като влезе в кантората във функцията си на президент на фирмата, направо не знаеше откъде да почне. Идея нямаше какво точно трябва да прави. Секретарката Елена бе супер стъписана и стресирана след смъртта на баща му и също бе цайт нот. Фирмата нямаше много служители, защото работеше главно с външни фирми, но бе в основата на структурата по внос на горива от Русия. Трябваше да се обърне за съдействие към някого, който на първо време да го консултира в дейността. Елена спомена, че най-подходящия за това човек е г-н Павлов. Човекът, който водеше всъщност търговският отдел. Машината бе добре смазан механизъм и имаше шанс по инерция да продължи безаварийно дейността си поне месец, но за този период Козловсли трябваше непременно да се адаптира към механизма на машината, защото в противен случай, механизмът щеше да почне да забавя хода си. А така и котировките и светлото му бъдеще щеше да е застрашено.