Тъй е ценен този свят.
В кехлибарен, благ отенък.
И бучка лед, на вместо сняг.
Със вкус на малцова поезия
отлежала във душата.
Очаквана години и във бъчви глезена.
Оставила на времето следата.
Стопляща сърдечните импулси.
И разпламваща страстта.
Глътка огън, докосната със устни.
В огнището, най-жарката главня.
в кехлибарено безвремие пренесе ни ;)
ОтговорИзтриване;-) Благодаря ти Арен!;-)
ОтговорИзтриване