ЧЕРВЕНО ВИНО ЗА БЕЛИ МИСЛИ

Питам се в денят си и в съня си.
Имам ли те аз поне мистично.
Мога ли да задоволя гладът си,
докато общувам с теб телепатично.

Питам се, така ли си ми нужна.
Мъничко далечна в мойта страст.
Искам ли да скъсам тази струна?
И да чувам звук от твоя глас.

Питам се, дали сега си тук,
а уж... общувахме километрично.
И липсва ми сега гласът ти
и ставам част от "искрено и лично"

Във мислите си бели си наливам.
С червено вино разпалвам любовта.
От глътките изпити се опивам.
Чрез мислите усещам нежността.

Търся те във всяка моя крачка.
Намирам те във бурният покой.
Потоп ти предстои, ми каза врачка.
Не очаквай слънце, а порой!

И тъй телепатично и наивно
се боря, аз да разбера.
За моето червено вино,
дали е бяла мисълта.

Дали телепатично те докосвам
тъй както правиш го и ти.
И колко, бездокосването коства
и колко боговете ни са зли.

И в храмът на обречените смело
наливам във свещенният си грал.
Което ми напомня, че в живота
си взел най-много, когато си отдал!