ПИСМО ПО ПРЕЛЕТНИТЕ ПТИЦИ

Пуснах ти писмо по прелетните птици,
че гълъбите нещо са се свили
И пощите затвориха врати,
откакто ние с тебе сме унили

Зимата е малко недоволна,
оставихме я с тебе без писма
Кутията за поща ми е болна
и около нея няма пърхащи крила

Но знам, че пощата е в мене,
и всяка мисъл е крило
За топлината няма време,
студът е временно тегло

ПРЕДКОЛЕДНО

Изтъркули се и таз година,
във своят четирисезонен оборот
Друга иде, старата отмина,
земята следва своят вечен ход

Със пълни чаши и сурвачка,
грее на елхичката звезда
За берекет с наздравица юнашка
да пуснем Бог във нашата душа

Декември е студен, но не на Коледа
Рождеството носи своята следа
Доброта и обич следват божията воля,
на Бъдни вечер се случват чудеса

В ЛЮБОВТА НЯМА ВРАГОВЕ

На чувствата в най-хубавият час,
когато любовта ни ще прелива
Ще схлупя клепки във захлас,
ще те целуна и ще си отида

Грешен съм, защото те почуствах
и още повече, когато те желах
Невярно е, когато те допуснах,

във този филм и двамата сме в грях

Как да потвърждавам тази притча,
че войнът и сам бил войн
Щом любовта не е война за трима,
а дружба е.... за двама и с устои

На чуствата във този хубав миг,
преди прозорцът да ни огрее
Ще спусна щорите навред,
оставяйки мирът у теб да зрее

Ще те докосна тъжно на разсъмване,
а ти ще бъдеш топла и добра,
Ще се усмихнеме за сбогом без послъгване,
със тъжен поглед и бъдеща тъга

Ще те целуна, то е ясно, че иначе не мога,
ще ти оставя мирис на тамян
За теб, не искам аз да съм тревога,
за туй и не мисли за мен със блян

БЕЗУМНИ БЕЗСЪНИЦИ

Среднощните къртачи на душата
нахлуха в нейната тъма
Останала сиротно единока,
потънала във своята тъга

Без нощница е сърдечната машина
и с тътен гръмко сее нощен смут
Безумците в главата са дузина,

а щастливците спокойно нейде спят

Среднощен крясък луд сега раздира,
душата блудна остала без пастир
Крилата вехнат, любовта загива,
с безкрайна светлина в безсънна шир

ГРАФОМАНИЯ СРЕЩУ ПЛАТОНИЧНОСТТА

Безумия от закъсняла страст
Подземията на душата ми са влажни
Очите ми горят без сласт
За щастието само ти и аз сме важни

Получих колет със прегръдки от тебе,
едвам го отворих, беше препълнен
Изпих ги със шепи, но света е нелеп,

та аз дори не мога днес да те зърна

Сега ме сърби малко под сърцето,
за това се чешам с графомания
А любовта платоническа е там където,
няма прегръдки, а само желания

ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ ОТ КОД 1000

Ще ме простите моля,
за объркания хронотоп,
но сам великий Цолов каза,
МИШОЦИИИ..., иде пак потоп

Застанал бе привично гордо,
на свойта кула в Парчелон
Извади мечът си и рече:

-Мишоци, аз съм Аполон!

И с величествен замах
запрати мълнии и гръм
Всичко стана пух и прах,
като в библейски страшен сън

- Грабвайте дървата!
Цолов се изкряска,
но дървари мръсни,
ги гепиха завчаска

Ядоса се Цоларис
и впрегна божи сили
Полвинка водка пийна
и крадците той натири

Справедлив и страшен,
от свойта кула гледа,
в нозете му робини
и плебеи във сянка бледа

Във божи гняв ужасен,
хеликоптер прави,
а костите велики,
все остават здрави

"Изпрати на всички"
бутонът той притиска
и всяка е робиня,
и всяка си го иска

Деветнайсет мечово,
е неговото жило
Пори ги кат пилци,
боцка ги кат шило...

Пристъпи Ужасни,
за деветнайсти път
гъсти орди женски лазят,
мъжете им ревът

"Любим те, желим те"
македонка стене,
пред гащите юнашки,
свалени до колене

НЕ МОЖЕЕЕЕЕ.......
се провикна господ Парчелон,
аз съм Бог, велик съм,
и не слушам Цеца тук на моят трон

Слезни от раменете,
че ще видиш "Громе мой"
Парчелон е бесен,
май ще има бой

И днес йош на Парчевич,
щом буря захваща
Спомня за тоз Бог страшен
шуми и препраща

Славата му дивна,
като на нечовек
От жълто паве, на жълто паве
и от век на век............

https://www.facebook.com/photo.php?v=2410650712789&set=t.1432284579&type=3&theater

НОЩИ С ЦВЯТ НА КОФЕИН

Борбата на клепачите започна
Миглите тежат около тон
Смяната, обаче днес е нощна,
от сънища пропуснати със стон

Лутаща се мисълта заспива,
сънната артерия тупти
Физиономията даже ми е крива,

юмрук разтрива слепите очи

Мечтата се нарича сън спокоен,
с юрганче топло и матрак
Морфей стои хей тук отгоре
и за покой ми дава знак

Поредна доза кофеин,
но......със измъчен аромат
Огънче и малко дим..........
за залък сън изпитвам глад

БЕЗ ВЪПРОСИ

Ти живя ли непорочно?
Колко струва звездопада?
А прибираш ли се срочно?
Мислиш ли, че някой страда?

Колко пъти си живяла?
Къде умира любовта?
Остана ли след него цяла?

Голям ли е сега света?

Защитата нали не рухна?
Нали пределите са крайни?
Фалша ли ти е разтуха?
Разбра ли вече всички тайни?

Ти ли промени съдбата?
Тя ли тебе промени те?
Очакваш ли я тази дата?
А кой остави в теб следите?

Безумници дали познаваш?
Предишно беше ли добра?
Любов случайно ли раздаваш?
А той позна ли те сега?

Можеш ли да си далече?
Далечното дали гнети?
Разбра ли истината вече?
Ще си говорим ли на ти?

БЕЗСТРАШНА СИ, АЗ ЗНАМ

Плашат ли те моите целувки
горещи са и въглен в тях пламти
Знаеш, че не мога със преструвки,
или така го правя или си върви

Плашат ли те нежните ми мисли
Изправен съм на съд аз всеки път,
когато пожелавам да сме близки

Прекрасни чувства, но нека си вървят

Плаши ли те, че ще си отида,
за малко може би, а може би вовеки
И в сънищата само ще те виждам,
защото тъй не може да обича всеки

СЪДЪРЖАНИЯ

Ако ме боли от теб, далеч ме дръж,
докосването би ме наранило
Името ти даже е твърде остър нож,
на нежността ти острието съхранило

Ако пък съвсем останеш незначима,
появявай се, за да не те забравя
Като истинска лъжа неизлечима,

като зараснала дълбока рана

Ако пък някога забравя, че си важна,
убий ме, моля, и изкопай ми гроб
И за епитафия надгробна погрижи се
"умря, но пък умря за теб.......ЛЮБОВ"

КЛЕЙМОТО НА ПАЛАЧА

Като вързани ръце на зъл тиранин,
напират мисли стиснати в юмрук.
Позеленели са жълтите паважи,
на екстровертния параден площад.
Заключени са драгоценните ключета
от трезорите на спомените,
в ръждясалия от вялости кафез.
Сенки на нежни палачи се промъкват
в здрача, със сатъри нажежени до клеймо.
Приказките за Пепеляшки се изпепелиха

и превърнаха в сапунен сериал.
Биг Брадар гледа със 766 очи,
а писателската криза страда от безримен синдром.
Сърцата се бронираха в убежищата си,
изстинали до абсолютната нула по Келвин...

КРЪГОВРАТ

Живот, спомени, мигове, отблясъци,
пробуждане, катастрофи, сънища, крясъци

Дубарова, Яворов, Пушкин, Есенин
светлини, тунели, ангели, тленни

Вяра, надежда, любов, оцеляване,
орисия, пътеки, взимане, даване

Мъгли, пустини, антарктика, зима,
пролет, лято, есен и................рима

СЛЕД КАТО ТАЙФУНЪТ ОТМИНА

Отново мина снежният тайфун
и заличи асфалтовите пътища
Сега пътеки трудни ще проправяме
и ще гадаеме светът по сънища

Тъкмо бяхме съградили смисъла
и открили ласкава надежда
А сега, той мина изведнъж,

живот....разпилян, като кълбо от прежда

Изгубени отново във посоката
и оплетени във спомени
Ще търсиме на друг прегръдката
все по-пораснали и все по-малко молещи

Ще поглеждаме отново към звездите,
макар затрупани във преспи бяли
И ще търсиме лъчите топлещи,
макар и малко вече закъсняли

ГОЛЯМОТО ИМАНЕ НА НЯМАНЕ

Няма утре, няма и днес
Няма повратност, нито захлас
Има пороци, има прогрес
Има развратност, даже без глас

Няма усърдие, няма разкрития,
Няма раздумка на мили очи
Има предсърдия с инфарктни открития

и под сурдинка болни вини

Няма загриженост, няма неволи
Няма любов и няма човек
Има бегрижност фалшива и гола,
със тъжен надслов над празен ковчег

ЦВЕТЯ НА ДАНСИГА

Тя се събуди,
но тя беше будна

Тя потанцува,
но тя не бе блудна

Тя се раздаде,
но пак беше цяла

Тя се отказа,
но оказа се зряла

Тя уж напусна,
но остана за винаги

Тя не препуска,
ТЯ е вятъра стигайки

ЕДНО ПЛЮС ЕДНО Е РАВНО НА ЕДНО

Искам да ти кажа сбогом,
но няма как, защото теб те няма
Да се сбогуваме със теб е невъзможно, 
та ний не сме едно, а двама

Искам да ти пожелая утро свежо,
но няма как, защото ти не си със мен,
за тебе ще си мисля със надежда,

че щастлива си през целия си ден

Искам да ти кажа лека нощ,
но няма как, защото ти не си до мене
За тебе ще си мисля за разкош,
вечерта е тъй прекрасно време

ПОЩЕНСКА САКСИЯ ЗА ГЛУХОНЕМИ

Ти си твърде далече от мен,
а аз съм много отдава от теб
Изпратих цветя, незнайно къде
и дали не пристигна овеянал букет

Аз постепенно и бавно съм ням,
а ти решително и бързо си глуха
Писмата бездумни изпращам ти ТАМ,

но не знам, дали знаеш тази азбука

С думи не мога, нито със жест,
мислено само ти пращам хабер
Днешния дъжд приеми, като вест,
есента нека бъде наш куриер

ОТРИЦАНИЯ

Студено е, но не физически
Късно е, но не хронотопно
Просто Евтерпа е нейде лирическа,
а Ерато все ми звучи неохотно

Казват, че любовта и без огън гори,
но може би докато тлее прозаично
Звучи ми нелепо и смешно дори,

да се топлиш със студ, е нещо различно

СЪГЛАСНО УСТАВИТЕ НА БЕЗПЪТИЦАТА

Стихът ми носи се, кат песен,
а нощта ме завива със плач
В поредна есен унесен,
във страх от мощният здрач

Знам, че есента е такава,
в която тъгата владее
Знам, но изпитвам тревога

и чудя се, несамотата къде е

Къде са тез милите хора,
за които правих пътеки
Правих....., но вече не мога,
а и да мога, съвсем не са преки

НЕИСТИНИ ЗАПОЧВАЩИ С БУКВИЧКАТА (Л)

Знаех, когато лъган бях,
и когато сам се лъгах.........знаех
Но накрая всичко аз разбрах,
когато без дори да дойде, ми го каза

-Ала запомни, че съм лъжа
и по залез се стопявам във небето,
само спомен съм във твоята душа

и дълбока рана - някъде в сърцето...

КОГАТО ИЗТРИЯ СЛЪНЦЕТО

Когато изтрия слънцето,
а в шепите си гумичката стискам,
и зачеркнатото носи липси,
а облаците само дъжд изискват

Когато задрасквам светлината,
а зениците в очите ми изчезват
и някъде след този тъжен дъжд следите,

тъй глухо във душата ми отекват

Когато сивото превръща се в кафяво,
или кафявото е друга форма сиво,
а някъде в отминало лилаво
спотайва се сърдечното гориво

Тогава ще повикам ветровете,
за да забравя, че мога да забравям
Дори във лед да се покрия,
не искам да живея без да давам

КЪДЕ СИ, ДЯВОЛЕ МОЙ

Не мисля, не мога, не искам,
а и на кой ли за мене му дреме
Писна ми зъби да стискам,
дошло е май новото време

Не искам да бъда добър и различен,
та какво им е на другите "идиоти"
Ще се науча да бъда първичен,
тъй както Атила хуните води

Доброто умирало последно разправят,
но аз няма да бъда тъй вечен да видя
Ще падна от него разсечен накрая,
навместо със лошите хоро да извия

СУТРИН НА ГЛАДНО ПО ЕДНО ХАПЧЕ ВЯРА

Ех, Вяро моя, ти май пак летиш,
позагубена в надеждите унила
Най-силна си, когат с мен пълзиш,
най-слаба, когато имам твойта сила

Ех, Вяро моя, аз на теб ти вярвам,
а ти повярва ли най-сетне в мен
Че аз нивга теб не съм предавал

и молил съм за теб и нощ и ден

Ех, Вяро моя, несломима,
мотив на мойте трудни дни
Аз знам, че ще ме има,
догдето съществуваш ти

НЕ МЕ Е СТРАХ ОТ ЖЪЛТИТЕ ЛИСТА

Не ме е страх от жълтите листа,
и от червените не ме е вече страх
Безпролетността е моят кръговрат,
а кръвната ми група май е НУЛА

Не ме страхува нечия душевност,
и без това, и моята едвам я нося
Безпролетността не беше ми потребност,

но есента сега по нея стъпва боса

Не се страхувам от любими хора,
и без това хората са рядкост
Аз Яворов не съм и нямам Лора,
но имам есента в безкрайната й краткост

ИЗЧЕЗНАЛИ

Не ме търси, защото си отивам
Не ме докосвай с ледените пръсти
Аз всеки ден по мъничко загивам
И всеки ден по мъничко се кръстя

Не ме намирай в твоя вечен запад,
не ме съзирай в кратки разстояния
Аз съм твой във твоя неизказан ропот,

и твоите несбъднати желания

Не ме очаквай там където мен ме няма,
не ме покривай със забвенно одеяло
Във нищото за жалост няма драма,
И онова което взе ми, най-много ми е дало

ТЯ Е..............

Любовта не е просто чувство,
нито пък е само осезание
Любовта е на страстите изкуство
и на чувствата най-висшето съзнание

Любовта не е физически парад,
нито пък нагон от първични страсти
Любовта е късче рай от извоюван ад

и малко сбогом от едно голямо "здрасти"

Любовта не е сетивно възприятие,
нито пък е плитка локва от сълзи
Любовта е белег от понятия
и дълбока диря от огнени следи

НЕДОВЪРШЕНА ИСТОРИЯ

Чаша с лед и малък бърбън,
възглавница със дъх на еуфория
Невързана коса, прекрасен сън
част от една много дълга история

Спомени и пожелани повторения,
разумна почва за червени рози
лутане във търсени удовлетворения

и в завивките еуфория се носи

На малки глътки чувство и емоция,
пепел от огън и пепел от рози
И в любовта понякога има промоция,
малко нежност, но в големи дози

СЕЗОНИТЕ НА САМОТНИЯ ОГНЕТЪРСАЧ

А някъде сред звездното небе,
едно момче понякога самотно
Разпалваше жаравата с ръце
и знаеше, че тъй му е охотно

Нима сред хиляди звезди,
няма някой там подобен
Някой, който да блести,

но не със светлина, а с огън

Не беше зима, нито пролет
не беше лято, нито есен
А бе сезон без птичи полет,
и летен сняг в душа понесен

Не бе сезона на цветята,
не бе и на берачи песен
Бе сезон на самотата,
от птиците с тъга отнесен

МАГАЗИН ЗА МЕЧТИ НАЗАЕМ

В тези дни на тотална отчаяност,
всички погледи са мрачни и свъсени
Начумерени хора до крайност,
от надеждата всякаш откъснати

Магазините пълни, но душите им празни,
за пари е всеки болно умислен
Притесненост човърка и дразни,

а без мечти е живота безмислен

За туй ми се иска да мога от днес,
да отворя едно магазинче-бакалница
Да продавам усмивки и мисли без стрес
и реших.......ще го кръстя МЕЧТАЛНИЦА

ПОНЯКОГА

А понякога, когато ме е страх да те докосна
и понякога, когато ме е страх да ме боли
Искам да знам, защо си тъй въпросна
и искам да знам дали това си ти

А понякога, когато искам в теб да бъда
и понякога, когато съм толкова чист
Искам да мога да бъда различен,

като през есен, пролетен лист

А понякога, когато те чувствам до мен
и понякога, когато сънувам на живо
Искам да знам, че любовта е без тлен
и искам да бъде непитомно-диво

ФАТА МОРГАНА

Често се лъжем със обич,
наричаме нея любов
А заблудата винаги лъсва,
като печален, гробовен надслов

И често летиме на халос
из пустото сиво небе,
търсещи ласкава сладост,

но с печално самотни криле

Често откриваме търсещи,
други самотни крила,
но след кратък полет се пръскаме
отново в самотна тъга

Често я търсиме някъде,
таз съкровена и топла любов,
а тя...... е останала някъде,
няма, самотна, без зов.....