и заличи асфалтовите пътища
Сега пътеки трудни ще проправяме
и ще гадаеме светът по сънища
Тъкмо бяхме съградили смисъла
и открили ласкава надежда
А сега, той мина изведнъж,
живот....разпилян, като кълбо от прежда
Изгубени отново във посоката
и оплетени във спомени
Ще търсиме на друг прегръдката
все по-пораснали и все по-малко молещи
Ще поглеждаме отново към звездите,
макар затрупани във преспи бяли
И ще търсиме лъчите топлещи,
макар и малко вече закъсняли
Изгубени отново във посоката
и оплетени във спомени
Ще търсиме на друг прегръдката
все по-пораснали и все по-малко молещи
Ще поглеждаме отново към звездите,
макар затрупани във преспи бяли
И ще търсиме лъчите топлещи,
макар и малко вече закъсняли
Няма коментари:
Публикуване на коментар