СЪГЛАСНО УСТАВИТЕ НА БЕЗПЪТИЦАТА

Стихът ми носи се, кат песен,
а нощта ме завива със плач
В поредна есен унесен,
във страх от мощният здрач

Знам, че есента е такава,
в която тъгата владее
Знам, но изпитвам тревога

и чудя се, несамотата къде е

Къде са тез милите хора,
за които правих пътеки
Правих....., но вече не мога,
а и да мога, съвсем не са преки