вторник, 9 октомври 2012 г.

СУТРИН НА ГЛАДНО ПО ЕДНО ХАПЧЕ ВЯРА

Ех, Вяро моя, ти май пак летиш,
позагубена в надеждите унила
Най-силна си, когат с мен пълзиш,
най-слаба, когато имам твойта сила

Ех, Вяро моя, аз на теб ти вярвам,
а ти повярва ли най-сетне в мен
Че аз нивга теб не съм предавал

и молил съм за теб и нощ и ден

Ех, Вяро моя, несломима,
мотив на мойте трудни дни
Аз знам, че ще ме има,
догдето съществуваш ти

Няма коментари:

Публикуване на коментар