а в шепите си гумичката стискам,
и зачеркнатото носи липси,
а облаците само дъжд изискват
Когато задрасквам светлината,
а зениците в очите ми изчезват
и някъде след този тъжен дъжд следите,
тъй глухо във душата ми отекват
Когато сивото превръща се в кафяво,
или кафявото е друга форма сиво,
а някъде в отминало лилаво
спотайва се сърдечното гориво
Тогава ще повикам ветровете,
за да забравя, че мога да забравям
Дори във лед да се покрия,
не искам да живея без да давам
Когато сивото превръща се в кафяво,
или кафявото е друга форма сиво,
а някъде в отминало лилаво
спотайва се сърдечното гориво
Тогава ще повикам ветровете,
за да забравя, че мога да забравям
Дори във лед да се покрия,
не искам да живея без да давам
Няма коментари:
Публикуване на коментар