СЕЗОНИТЕ НА САМОТНИЯ ОГНЕТЪРСАЧ

А някъде сред звездното небе,
едно момче понякога самотно
Разпалваше жаравата с ръце
и знаеше, че тъй му е охотно

Нима сред хиляди звезди,
няма някой там подобен
Някой, който да блести,

но не със светлина, а с огън

Не беше зима, нито пролет
не беше лято, нито есен
А бе сезон без птичи полет,
и летен сняг в душа понесен

Не бе сезона на цветята,
не бе и на берачи песен
Бе сезон на самотата,
от птиците с тъга отнесен