Не ме докосвай с ледените пръсти
Аз всеки ден по мъничко загивам
И всеки ден по мъничко се кръстя
Не ме намирай в твоя вечен запад,
не ме съзирай в кратки разстояния
Аз съм твой във твоя неизказан ропот,
и твоите несбъднати желания
Не ме очаквай там където мен ме няма,
не ме покривай със забвенно одеяло
Във нищото за жалост няма драма,
И онова което взе ми, най-много ми е дало
Не ме очаквай там където мен ме няма,
не ме покривай със забвенно одеяло
Във нищото за жалост няма драма,
И онова което взе ми, най-много ми е дало
Няма коментари:
Публикуване на коментар