ФАТА МОРГАНА

Често се лъжем със обич,
наричаме нея любов
А заблудата винаги лъсва,
като печален, гробовен надслов

И често летиме на халос
из пустото сиво небе,
търсещи ласкава сладост,

но с печално самотни криле

Често откриваме търсещи,
други самотни крила,
но след кратък полет се пръскаме
отново в самотна тъга

Често я търсиме някъде,
таз съкровена и топла любов,
а тя...... е останала някъде,
няма, самотна, без зов.....