на допир е гладък
Тих е във крясък.
шумящ в безпорядък
Разумен човек,
звучащ непонятно
Сутрин е весел,
а нощем стократно
Объркан от обичи,
от грешки поправен
За себе си бич,
за другите равен
Самотно очакващ
и силно изправен
Отвътре раздаващ,
отвънка покварен
Забързан към края,
събиращ надежда
Във Рая не вярва,
към Ада поглежда
От опит боли го,
от спомен се пълни
Животът минава
във гръм и мълнии
Не страда наивно,
нито наказва
Сърцето е дивно
и с пълна е пазва
Назад не поглежда,
и радост открива
Съдбата е нежна,
но и бодлива
Винаги носи
шепа човечност
От утре за вчера
и цялата вечност
Няма коментари:
Публикуване на коментар